Идеалисти | Жертвена комбинация

Олаф Шолц загуби вота на доверие, проправяйки път за провеждане на предсрочни избори в края на февруари. Германският канцлер свика гласуването в понеделник, съзнавайки неговия фатален край.

И изчисленията му за последиците се оказаха верни.

Политическото сътресение в Бундестага се случи два месеца след разпада на трипартийното коалиционно правителство на Шолц. Това принуди изпадналия в затруднение канцлер междувременно да ръководи администрация на малцинството.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/HANNIBAL HANSCHKE

Затова, преди гласуването в понеделник, Шолц изтъкна, че оставя "гласоподавателите да определят политическия курс на нашата страна". И инициира това, което мнозина предвещават да бъде ожесточена предизборна кампания.

Откакто трипартийна управляваща коалиция на Шолц се разпадна, той разчиташе за приемнето на каквито и да било закони, предимно на опозиционните консерватори. Това на практика изчерпа КПД-то на настоящото управление.

Министърът на икономиката Роберт Хабек Снимка: ЕПА/БГНЕС/FILIP SINGER

Затова не е изненада, че 207 депутати, предимно от собствената му партия, гласуваха за канцлера, докато 394 бяха против него, а 116 се въздържаха.

Вотът на недоверие е едва шестият в следвоенната история на страната. И идва в момент, когато икономиката на Германия страда от слаб растеж. А Европа се подготвя за встъпване в длъжност на Тръмп, който е щедър на обещания за радикални промени във външната политика на САЩ.

Защо ни е важно?

Снимка: ЕПА/БГНЕС/HANNIBAL HANSCHKE

Загубата на доверие в понеделник, е точно това, което искаше Шолц. Благодарение на отрицателния резултат, изборите вече могат да се проведат през февруари, а не през септември, както се очертаваше първоначално.

Това беше единственият начин, по който германското правителство можеше да разпусне парламента. Точно както в жертвената комбинация в шахмата - единият от играчите "подарява" фигура, за да получи различна или по-добра позиция в играта.

Инак, процесът е проектиран специално от следвоенните създатели на съвременната германска конституция, с цел предотвратяване на политическата нестабилност от ерата на Ваймар.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/HANNIBAL HANSCHKE

Така че, сам по себе си вотът на доверие не може да се възприема като признак за наличие на политическа криза. Той е стандартен механизъм, за преодоляване на политическа безизходица, използван от съвременните германски канцлери пет пъти досега. Като Герхард Шрьодер го е прилагал двукратно.

В германската политика обаче има друг, по-сериозен проблем.

На пръв поглед разпадането на коалицията изглежда като следствие от спор за пари. Но истинската вина за случващото се е на левите социалдемократи и зелените политически сили. Защото не успяха да се сработят с либералите от малките държави на свободния пазар.

Алис Вайдел от крайнодясната AfD Снимка: ЕПА/БГНЕС/FILIP SINGER

И най-вероятно, след изборите на 23 февруари, този проблем ще се задълбочи. Ако крайнодесните спечелят една пета от местата в парламента, ще бъде още по-трудно да се формира стабилна коалиция между наличните партии. Защото ще трябва да имат сходно разбиране за управлението.

Освен това мнозина очакват с напрежение резултата на популиста Сара Вагенкнехт, която има голям шанс да вкара хората си в парламента.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/HANNIBAL HANSCHKE

Засега консерваторите водят в социологическите проучвания. Но възможностите им за коалиционни партньори изглеждат ограничени. Защото не са настроени да работят с крайната десница. А е трудно да си представим, че биха искали да бъдат свързвани и с радикалната левица.

Вероятно ново правителство все пак ще бъде съставено. Но неговата ефективност се очертава ниска. С което ерата на спокойните консенсусни коалиции в Германия приключи.