Атлас – Черно море

Геополитическият свят далеч не е плосък. Местоположенията имат огромна роля в световните стратегически търкания. Като някои райони са много по-важни от други. Причините са различни, но борбата за контрол е безмилостна и поддържа непрекъснато напрежение между големите геополитически играчи.

Докато малките са предимно потърпевши...

Карта на Черно море от XVI век Източник: WIKIMEDIA/By Diogo Homem

Въведение 

Черно море е регион с много потенциал. Той обаче води до сложни предизвикателства. Бидейки "комплекс за сигурност", в него се пресичат предимно противоречиви интереси. Както на регионални, така и на големи световни сили. Към тях трябва да прибавим и различни недържавни актьори.

Битката за Крим и Одеса, стратегическият натиск на Русия върху Грузия и нарастващият интерес на чуждестранни инвеститори към българското Черноморие са пряко следствие от значението на региона.

Изключителни икономически зони Източник: WIKIMEDIA/By Claude Zygiel

Ролята на Черно море - като кръстопът между Европа, Азия и Близкия Изток, съчетана с енергийните коридори и военните позиции, го превръща в ключова зона за глобалната геополитика. 

Исторически контекст 

Черно море винаги е било арена на съперничество между големите сили. Византийската, Османската и Руската империя са се стремили към осъществяване на контрол над неговите пристанища и търговски маршрути.

Иван Айвазовски Източник: WIKIMEDIA

През XIX век Кримската война (1853-1856) затвърждава стратегическата му значимост. Тогава дори Великобритания и Франция се намесват, за да предотвратят руската доминация. 

По време на Студената война пък Черно море се превръща във фронтова линия между НАТО и Съветския съюз. Турция контролира достъпа през Босфора, а Русия разполага Черноморския си флот в Севастопол. Но след разпадането на СССР се оформят нови геополитически реалности.

Източник: WIKIMEDIA/By George Chernilevsky

Русия се опитва да запази влиянието си върху бившите съветски републики, докато НАТО и ЕС разширяват присъствието си на изток. За целта присъединяват България и Румъния. Въпреки това, Москва продължава да възприема Черно море като ключово за своята национална сигурност. Това доведе и до настоящия опит за придобиване на Украйна. Започвайки още през 2014-та, с анексирането на Крим. 

Стратегическо значение 

Това е регион, в който се пресичат интересите на пет геополитически субекта: ЕС - с неговата "Политика на съседство", САЩ – с желанието си за излаз към Евразия, Широкият Близък изток – с държавите от Северна Африка, НАТО - с трите си съюзнически държави по черноморието, Руската федерация – с вечните имперски амбиции, плюс Турция, разбира се – като пазител на портата към морето.

Източник: WIKIMEDIA/By Norman Einstein

Всички тези актьори имат противоречиви геополитически интереси. И достатъчно причини за множеството териториални спорове и потенциални конфликти. Всичко това се дължи на следните няколко фактора.

Първи фактор. Черното море е жизненоважен канал за международната търговия. През протока Босфора, който свързва Черно море със Средиземно, преминават около 50 000 търговски кораба годишно. Това го прави един от най-натоварените и стратегически важни морски коридори в света. Важните пристанища в района, като Констанца в Румъния, където се обработват около 65 милиона тона стоки годишно, заедно с пристанището в Бургас, са ключови възли в глобалните логистични мрежи.

Източник: WIKIMEDIA/By Andrew from Australia

Според икономически изследвания в морския сектор, инвестициите в инфраструктурата на пристанищата в региона са нараснали с 20% през последното десетилетие. Това кореспондира с увеличаване обема на товарите и засилената икономическа активност.

Втори фактор. Това е ключова зона за транзит на енергийни ресурси. Газопроводите "Турски поток" и "Син поток" доставят руски природен газ към Европа през Турция. Това намалява зависимостта от сухопътните маршрути през Украйна.

Източник: WIKIMEDIA/By El Pollock

"Турски поток" има годишен капацитет от около 16 милиарда кубически метра. А комбинираният капацитет на всички съоръжения, преминаващи през района на Черно море, осигурява почти 30% от вноса на природен газ в Европа.

Трети фактор. Черно море е естествена арена на военната конкуренция. Годишните военни разходи на държавите от басейна на Черното море надвишават 5 милиарда долара. Докато черноморският флот на Русия разполага с 40 основни кораба, държавите-членки на НАТО се опитват да увеличат присъствието си, чрез провеждане на съвместни учения, с 20 кораба от различни страни.

Източник: WIKIMEDIA/Official U.S. Navy Page

Четвърти фактор. С нарастващата зависимост от информационните технологии регионът става мишена за целенасочени кибератаки, които нарушат функционирането на критичната инфраструктура. Само за изминалите две години "инцидентите" с ключови съоръжения са нараснали с 35%.

Хибридните заплахи комбинират традиционните военни действия с информационни кампании като дезинформация и кибератаки, за да подкопаят стабилността на държавите от региона.

Заключение 

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Vyacheslav Prokofyev 

Динамиката на последните няколко години затвърждава статута на Черно море като геополитическа сива зона. Русия например вече пробва да търгува военно неприсъствие, в черноморието, срещу отмяна на санкциите срещу руските банки.

Така че, липсата на добре дефинирани граници за военноморски операции и икономически зони създава възможности както за явни, така и за скрити игри на власт. Тази двусмисленост отразява присъщата непредсказуемост на съвременните международни отношения.

И докато старите разбирания за приятел и враг все повече се размиват, стратегическата конкуренция ще продължи да надхвърля традиционните постановки за дипломация и защита. Или за нападение и конфликт.

Източник: WIKIMEDIA/By Kremlin.ru