Идеалисти | Докато демократите блееха…

В крайна сметка Доналд Тръмп не се върна на власт благодарение на някакъв изключителен политически гений.

Върна се, защото демократите не успяха да го спрат.

Joe Biden, 2021-2025/By Christina Tarkoff

Но не в последните месеци на кампанията през 2024-та, а през цялото си четиригодишно управление. Докато се лутаха, колебаеха и в крайна сметка не успяха да отговорят на растящото разочарование сред избирателите.

Онези, за чиито интереси твърдяха, че се борят.

Демократическата партия не е в необратим упадък. Но се намира в криза. И това, което се разпада, не се дължи просто на моментна грешка в комуникацията или неубедителен кандидат. Проблемът е структурен и много по-дълбок.

Harry S. Truman, 1945–1953/By Greta Kempton

Нещата, които се трупаха с десетилетия достигнаха своя връх през 2024-та, като прекъсната връзка на партията с работническата класа.

Политическа идентичност на демократите ерозира.

Това не се отнася само до белите представители на работническа класа, макар че тяхното пренасочване към Републиканската партия е добре документирано. По-тревожен за стратезите е фактът, че все повече избиратели без висше образование и млади мъже се отдалечават от демократическата коалиция.

John F. Kennedy, 1961–1963/By Aaron Shikler

Тази коалиция, която някога беше движена от обещанието за по-добър живот на работещите семейства, сега не може ясно да формулира кого представлява и какво конкретно предлага на хората.

Нейните хора - онези, които се борят с наемите, ниските заплати и изчезващото чувство за икономическа сигурност.

Lyndon B. Johnson, 1963–1969/By Elizabeth Shoumatoff

Защо ни е важно?

От 60-те години насам Демократическата партия в САЩ преминава през бавна, но постоянна трансформация.

От партия, боравеща само с популизма на Новия курс, към по-крехка коалиция с две крайности. От едната страна високообразовани професионалисти, а от другата - маргинализирани общности.

Jimmy Carter, 1977–1981/By Herbert E. Abrams

На теория Демикратическата тогава е била "партията на всички". На практика сега е все по-нестабилна.

Тя е партията на високообразованите, но не и на работническата класа. А тази пропаст вече е основният разлом в американската политика. Просто в страната има повече избиратели без висше образование, отколкото с ценз.

И ако демократте не успеят да възстановят доверието сред тези хора, независимо от расата или региона, пътят им към стабилно мнозинство ще си остане блкокиран.

Bill Clinton, 1993–2001/By Simmie Knox

В основата на този разрив стои въпросът за уважението.

Както отбелязва политическият стратег Стенли Грийнбърг, избирателите от работническата класа няма да слушат икономически предложения, ако не се чувстват забелязани и чути. Ако не усещат, че партията уважава техните ценности, а не само техния вот.

Според мнозина демократите са се превърнали в партия, която поучава, вместо да изслушва. Културните войни, които водят, ги правят уязвими, защото заглушават икономическите им послания.

И когато моментът дойдè - за избор между партия, която дава разяснения и такава, която дава обещания, милиони американци избраха втората. Независимо че обещанията бяха груби и кухи.

Резултатът беше втори мандат за Тръмп, но задвижен не толкова от масова подкрепа, колкото от масово разочарование.

Barack Obama, 2009–2017/By Kehinde Wiley

Това не означава, че Републиканската партия е на път да стане устойчива масова сила. Тя също има своите вътрешни противоречия. Но специално през 2024-та, на Републиканците просто не им се наложи да градят коалиция, за да победят.

Достатъчно беше, че демократите са изгубили своята.

В продължение на години демократите предупреждаваха за опасността от тръмпизма. Но приемаха елитния консенсус за масова подкрепа. И бъркаха културната си грамотност с политическа сила.

Kamala Harris/By Kii Arens

Така, някъде по пътя забравиха, че трябва да действат, за да победят тръмпизма. А не само да обясняват какво той е или съответно не е. И сега са изправени пред болезнената истина - Демократите не просто не успяха да спрат Тръмп. Те разчистиха пътя му.

Тази тенденция не е уникална за Съединените щати. Левоцентристките партии из цяла Западна Европа също изпитват трудности да задържат коалициите си. Но цената на провала, в САЩ, може да се окаже много висока.

За целия свят.