Историята ни учи, че съвместното съществуване не винаги е еквивалентно на мир, а съперничеството не винаги означава война. Между съюзите и конфликтите съществува междинна зона – състояние, което можем да наречем стабилна нестабилност.
То съществува, защото дълбоките напрежения не винаги могат да бъдат разрешени, но затова пък могат да бъдат управлявани.
WIKIMEDIA
Днес Китай и Япония въплъщават този парадокс.
Малко двустранни отношения са толкова противоречиви, колкото тези между Токио и Пекин. В продължение на десетилетия японските политици редуват критики към китайската настъпателност с решения за задълбочаване на търговските връзки.
WIKIMEDIA
По същия начин Пекин използва националистическа реторика у дома, докато тихо поддържа каналите за сътрудничество с Токио. Така се постига относителен баланс – двете страни приемат, че съперничеството ще продължи, но осъзнават, че разрушаването на връзките ще бъде катастрофа.
В наше време концепцията за „стабилна нестабилност“ е нещо повече от абстрактно описание на източноазиатската геополитика. Тя е начинът, по който великите сили оцеляват в епохата на постоянна вражда.
Защо ни е важно?
WIKIMEDIA
Сянката на китайско-американската конфронтация тегне над Азиатско-тихоокеанския регион, но устойчивостта на китайско-японските отношения показва, че не е задължително конкуренцията да прерасне в катастрофа.
Чрез институционализиране на диалога, поддържане на икономическа взаимозависимост и изграждане на навици за предпазливо сътрудничество, Токио и Пекин демонстрират модел – съвместен живот с неразрешени спорове, но без прекратяване на отношенията между двете страни.
WIKIMEDIA
80-ата годишнина от края на Втората световна война придава на тази схема още по-голяма тежест. И за Китай, и за Япония споменът за войната остава отворена рана. Тя формира образованието, дипломацията и политическия дискурс.
И понеже травмата продължава да съществува, стабилната нестабилност става необходимост.
WIKIMEDIA
Миналото не може да бъде изтрито, нито националните наративи могат да бъдат напълно помирени. Но това, което може да се постигне, е дисциплинирано управление на паметта.
Докато Вашингтон и Пекин все по-често се сблъскват по въпросите на технологиите, военното присъствие и глобалното управление, Япония се оказва в деликатна позиция. Тя е едновременно най-близкият съюзник на Америка в Азия и незаменим икономически партньор на Китай.
ЕПА/БГНЕС Will Oliver
За да оцелее в подобна двойственост, Токио се учи да управлява противоречията – без да се отказва от своята идентичност и без да се поддава на конфронтация или зависимост.
Международният ред вече не е двуполюсен, какъвто е бил по време на Студената война. Нито е еднополюсен, както бе за кратко през 90-те. Днес живеем в свят с много „центрове на сила“ и там съперничеството е постоянно, а окончателните победи са почти непостижими.
David Perdue става посланик на САЩ в Пекин ЕПА/БГНЕС Samuel Corum
В такава среда китайско-японският подход е пример за стратегия за оцеляване.
Той позволява на обществата да се адаптират както вътрешно, така и външно. Китай канализира национализма, без да се ангажира с безразсъдни ескалации. Същевременно Япония легитимира двупистовата външна политика, която успокоява както американския съюзник, така и китайския съсед.
По този начин управлението на нестабилността не само предпазва региона от война, но поддържа и вътрешнополитическо равновесие. Лидерите могат да говорят на обществата си с езика на гордостта и суверенитета, докато зад кулисите запазват прагматичните връзки. Защото това гарантира просперитет.
В крайна сметка значението на „стабилната нестабилност“ е в признаването на реалността, че съперничеството няма да изчезне.
80-ата годишнина от Втората световна война ни напомня за опасностите от неразрешени конфликти, но и подчертава колко далеч е стигнала Азия от 1945 г. досега.
Япония и Китай надали някога ще станат истински приятели. Но способността им да съществуват съвместно, без да се сринат, е модерна формула за напредък.
А изкуството на управлението, което демонстрират, е може би най-ценният дипломатически урок на XXI век.
Добави коментар