В момента Тайван е сърцето на модерната цивилизация. Защото има почти пълен монопол над най-могъщата технология. Тези, без която светът и най-вече изкуственият интелект буквално са немислими.
Тайванската компания TSMC произвежда над 90% от съвременните полупроводници под 5 nm. Чиповете са "мозъците" на всичко – от смартфони и суперкомпютри до изтребителите F-35.
Най-новите 3 nm и 2 nm технологии захранват Apple, Nvidia, AMD, Qualcomm… И големите компании нямат реален заместител на тайванския гигант за своите продукти. Капацитетът за специализирано опаковане на чипове CoWoS например е напълно резервиран за цялата година.
Почти изцяло от Nvidia.
Тайван знае, че е незаменим доставчик и разчита на този факт за своята сигурност. Въпреки гръмките закани и САЩ, и Китай не могат да си позволят военен конфликт за или на острова. Защото евентуална блокада или унищожаване на заводите ще бъде икономически апокалипсис.
Това издига около Тайван така наречения Силициев щит.
САЩ, разбира се искат да пренесат производството на своя земя, но тайванците не могат да си позволят повече от 40% в чужбина, заради сложната екосистема. Китай пък поддържа сериозно икономическо присъствие и упражнява постоянен хибриден натиск.
Въобще въпросът за контрола над Тайван е изключително сложен. Но реално островът контролира себе си чрез своя технологичен монопол. Освен това Тайван има надеждно управление.
Да, политическият дебат в страната се колебае между въоръжаване, подкрепяно от управляващите, срещу прагматични икономически връзки с Китай, предлагани от опозицията. Но държавата остава независима.
САЩ, разбира се, имат огромно политическо и стратегическо влияние, защото гарантират международното статукво. Дори и когато близо 60% от тайванците не смятат САЩ за надежден съюзник, заради икономическите спорове и съмненията за американска намеса при конфликт.
Същевременно икономическата симбиоза между Пекин и Тайпе е градена десетилетия. Китай, заедно с Хонконг, си остава най-големият търговски партньор на Тайван, с около 40% от износа на острова.
А Тайван има инвестирани над 200 млрд. долара в континентален Китай.
Само за пример – "Фабриката на света" Foxconn, която сглобява iPhone, е тайванска. Така че Тайпе държи "златната акция" в борбата за надмощие между Китай и САЩ.
И докато светът има нужда от чипове, нито една от двете суперсили не може да упражнява пълен контрол, без да рискува собственото си рухване.
Защо ни е важно?
На геополитическата карта Европа и България са по-скоро клиенти, които гледат да не попаднат в кръстосания огън на големите. Макар че ЕС най-накрая проумя, че ако Тайван "кихне", европейската индустрия, особено немското автомобилостроене, влиза директно в реанимацията.
Затова Брюксел започна да инвестира милиарди, с надеждата да привлече тайвански технологии. Започна и строителството на завод на TSMC в Дрезден. Като целта е до 2030 Европа да произвежда 20% от световните чипове.
България, разбира се, е дребна риба в тази игра. Обаче има специфични ниши, които може да осребри безпроблемно.
Засега страната ни опитва да привлече тайвански капитал в сектора на микроелектрониката и автомобилните компоненти. Дори има реално сътрудничество чрез Българската асоциация по електротехника и електроника.
А тайвански университети и институти, като ITRI, предлагат стипендии и съвместни проекти за български инженери. Идеята е кадрите да се обучават там и да помагат за изграждането на екосистема тук. Защото Тайван всъщност търси сигурни места в ЕС, за малки и средни предприятия, които да обслужват бъдещите им заводи в Германия.
И ние сме в уникална позиция да бъдем "входна врата" към фабриките, които произвеждат бъдещето.
Въпреки това София не е сигурна колко близо трябва да бъде до Тайпе, за да не раздразни Пекин, който има интереси в наша инфраструктура и земеделие. Без да си дава сметка, че ако страната ни стане регионален хъб за тайвански инженерингови центрове – нещо, което се обсъжда в Института за компютърни науки (INSAIT) – Китай няма да гледа безучастно.
За да не "изпусне" София напълно.
Пекин може да предложи по-изгодни условия за 5G инфраструктура, "зелена" енергия, логистични центрове, заводи за електрически батерии, а защо не и производство на електромобили.
Ако ни стиска, можем да вземем парче от пая, без реално да губим достъпа си до китайския пазар. Той е твърде прагматичен, за да се откаже от бизнес заради един политически жест.
В крайна сметка, когато си невидим, никой не ти предлага добри сделки.
В случая с INSAIT и високите технологии "парчето от тортата" е възможност за достъп до ресурс, който генерира влияние за десетилетия напред. И ако политиците ни осъзнаят, че един тайвански R&D център би донесъл сериозно европейско финансиране, може би ще завият в тази посока по-бързо, отколкото към поредната обществена поръчка за асфалт.
Освен това ако притежаваш част от веригата на чиповете се превръщаш в системен риск. И си осигуряваш протекцията на Брюксел и Вашингтон.
Добави коментар