Pantera да свири глем метъл?!
Това на пръв поглед звучи абсурдно, но е истината за началото на тази така добре позната на хората банда. Много групи преминават през различни периоди на експериментиране и търсене на нова посока – от непрекъснатите метаморфози на Дейвид Боуи до постоянните промени в състава на Deep Purple.
Подобни трансформации обикновено са израз на творческо търсене или опит за бягство от наложен обществен образ.
Но какво се случва, когато една група се промени толкова радикално, че на практика изтрие собственото си минало – премахне ранните си албуми от стрийминг платформите и се държи така, сякаш предишната ѝ версия не е съществувала?
За Pantera тази версия е свързана с първите им четири албума: Metal Magic (1983), Projects in the Jungle (1984), I Am the Night (1985) и Power Metal (1988).
Саундът им следва тогавашните тенденции – лъскави китарни сола, високи вокали и полиран, почти театрален имидж. Певецът Тери Глейз има ключова роля за този ранен период, бивайки съучастник в първите три албума, където стилът му ясно напомня групи като Def Leppard, Dokken и Ratt.
И визуално Pantera не се отличават от естетиката на 80-тарския метъл – цветни, фентъзи-вдъхновени обложки и показен външен вид.
Макар тези издания да постигат само умерен регионален успех, те са достатъчно популярни, за да бъдат издадени на винил и да изградят стабилна местна популярност.
Дори тогава обаче, най-вече чрез китариста Даймбег Даръл, се усеща стремеж към нещо повече от ограниченията на глем метъла.
Решаващият момент настъпва през 1986 г. с напускането на Глейз и идването на Фил Анселмо. Power Metal все още носи духа на класическия хеви метъл, но по-агресивният вокален стил на Анселмо вече загатва за по-тежка посока.
С настъпването на 90-те Pantera правят категоричен и съзнателен разрив с миналото си. Cowboys from Hell (1990) обновява звученето им и напълно пренаписва идентичността на групата. Както музикално, така и визуално и идейно.
Тази трансформация превръща Pantera в основен двигател на това, което по-късно ще бъде наречено груув метъл.
Макар че групи като Exhorder, Prong и Bad Brains поставят някои от ритмичните основи на стила, именно Pantera го популяризират и дефинират. По-бавни и тежки рифове, по-ниско настроени китари, яростни вокали и суров, конфронтационен образ заменят блясъка на 80-те.
Албуми като Vulgar Display of Power (1992) окончателно затвърждават новото лице на групата и оказват влияние върху цели поколения метъл музиканти.
Отказът от ранния им каталог не е жест на срам или неудобство.
Това е съзнателен акт на контрол върху собственото наследство. Историята на Pantera показва, че понякога отричането на миналото – вместо постепенното надграждане върху него – може да се окаже точно онова, което определя дълготрайното значение на една група.
Добави коментар