Цената на гласа

От съществено значение за правилното функциониране на една демокрация е гражданите свободно да могат да упражняват своето право на глас. Грешка в процеса настъпва, когато едни започват да се облагодетелстват за сметка на други.

Но когато победата е най-важна, и правата придобиват определена цена.

Броени дни преди вота преди вота за ново Народно събрание купуването на гласове е в своя разгар. От МВР отчитат, че цената за закупуване на един глас достига до 150 лева. По случая вътрешният министър Иван Демерджиев уточнява, че има информация, според която големите суми се изплащат поетапно. За да бъде оказан натиск върху гласоподавателите, една част от парите се изплащат преди гласуването , а останалата – след това.

Наблюдава се и засилване на корпоративния вот, т.е. на много места ръководителите насочват работниците за кого да гласуват.

Министърът уверява, че засега няма данни за плащания с криптовалута. За сметка на това на  територията на цялата страна са образувани 48 досъдебни производства за купуване на гласове. Въпреки че вече има  задържани, цените на пазара за гласове продължават да се изменят.

Сред често срещаните практики е и опрощаването на дълг в замяна на предоставяне на глас.

Защо това ни е важно?

Очаква се гласуването на 2 април да бъде различно. Предоставянето на възможност както за машинно гласуване, така и за използване на хартиена бюлетина създава предпоставки за фалшифициране на вота и за засилване на незаконните практики.

Този път изглежда, че корпоративният натиск ще надделее над класическото купуване на гласове.

Въпреки че цената на гласа на един гражданин е придобила материална стойност, нейната морална такава все още има по-голямо значение. Целта на партиите е ясна, когато се стигне дотам да прибегнат до тези порочни практики. Но това ощетява всички участници в този процес. При ниска избирателна активност, каквато се очаква отново да наблюдаваме, недействителният вот допълнително намалява шансовете за формиране на стабилно управление.

А от морална гледна точка е добре ние – гласоподавателите, да се запитаме дали е редно по-късно да обвиняваме политиците си в корупция, когато ние първи сме позволили да бъдем подкупени?