Несрин Малик за The Guardian, 12 октомври 2026 г.
В събота хутите извършиха шокираща и смъртоносна атака срещу саудитската столица Рияд. Ракетният удар по международното летище "Крал Халид" отне живота на най-малко 13 души и рани 300.
Това е съществен обрат в регионалния конфликт, който продължава да се разгаря, и най-смъртоносната атака срещу държава от Залива от началото на войната срещу Иран през февруари 2026 г.
В Саудитска Арабия, където подобен брой жертви е нещо необичайно, мащабът на трагедията е изумителен и вероятно ще предизвика кървав ответен удар.
ЕПА/БГНЕС Yahya Arhab
През последната година Заливът навлезе в нова ера на нестабилност. Тя няма да бъде временна и връщането назад вече е невъзможно. Може да прозвучи като преувеличение, защото броят на жертвите е сравнително малък в сравнение с този в Газа и Иран.
Но постепенното разрушаване на мира и сигурността в държави като Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства промени региона много по-дълбоко, отколкото лидерите му биха искали да признаят.
Първото немислимо дотогава събитие се случи преди малко повече от година.
WSJ
В отговор на американските удари по ирански ядрени съоръжения Иран изстреля ракети срещу военновъздушна база в Катар, в която са разположени американски военнослужещи.
За Катар това беше смущаващ момент. Страната полагаше усилия да поддържа добри отношения с Иран. Все пак имаше известно предварително предупреждение, което подсказваше, че става дума за символичен отговор, колкото Техеран да не се изложи.
Но по-късно Израел нанесе удар по Доха без подобно предупреждение и без предварително съгласувана демонстрация на сила.
ЕПА/БГНЕС Yahya Arhab
Загинаха петима членове на "Хамас" и един катарски служител по сигурността. Това постави началото на края на дългогодишното неписано правило, че животът на хората в Залива и суверенитетът на държавите там се ползват със специална неприкосновеност, гарантирана чрез умелото управление на отношенията с Иран и съюза със САЩ.
След това дойде войната на Доналд Тръмп и Бенямин Нетаняху срещу Иран, която окончателно въвлече държавите от Залива в конфликта.
В отговор Техеран нанесе удари по Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ, Бахрейн, Кувейт и Оман. Иранските сили атакуваха военни обекти, енергийни съоръжения и инсталации за обезсоляване на морска вода. Или цялата инфраструктура, върху която се крепят икономиките на тези държави.
ЕПА/БГНЕС
Щети бяха причинени и от затварянето на училища за месеци, спирането на полетите и блокирането на летища и въздушни пространства.
Но за владетелите на Залива най-катастрофалната последица е друга.
Атаките подкопаха интеграцията на държавите от региона в космополитната международна общност и утвърждаването им като дестинации за туризъм, предприемачество, спорт и развлечения. Те похарчиха милиарди, за да привлекат състезания от Формула 1, голф и боксови турнири, със съответните търговски марки и организации. А поредицата от атаки с евтини дронове застраши всичко това.
Резултатът е разпад на крехкото равновесие и разпалване на отдавна затихнали вражди.
ЕПА/БГНЕС Yahya Arhab
Гражданската война в Йемен започна през 2014 г., когато подкрепяните от Иран бунтовници хути, стремящи се към по-голяма автономия за районите с шиитско население, превзеха столицата Сана.
През 2015 г. коалиция, оглавявана от Саудитска Арабия, започна жестока военна кампания, за да изтласка хутите от завзетите територии. Конфликтът се задълбочи и се превърна в изтощителна война със стотици хиляди жертви и хуманитарна катастрофа.
На практика страната беше разделена между хутите и международно признатото правителство, подкрепяно от Саудитска Арабия, макар разделението да не беше официално уредено.
Прекратяването на огъня дори предизвика сближаване между Рияд и Техеран.
ЕПА/БГНЕС Yahya Arhab
Войната срещу Иран през 2026 г. обаче откри нови стратегически възможности и съживи политическите лоялности, което доведе до засилване на настъплението на хутите в Йемен. Затварянето на Ормузкия проток например пренасочи повече търговски трафик покрай йеменското крайбрежие. Това подтикна хутите да напреднат и да завземат територии, за да установят контрол над Баб ел Мандеб.
Напрежението достигна връхната си точка пет месеца след началото на войната. Саудитска Арабия засили ударите срещу хутите, а подкрепяното от Рияд международно признато йеменско правителство атакува пистата на летището в Сана, за да попречи на ирански самолет да кацне.
Хутите получават подкрепа от Иран, но не са просто негови марионетки.
ЕПА/БГНЕС Yahya Arhab
Те имат собствени вътрешнополитически амбиции и стари регионални вражди. Особено с династията на Сауд — господар, пред когото никога няма да се преклонят.
От друга гледна точка случващото се в региона е поредната последица от атаките на "Хамас" срещу Израел на 7 октомври и последвалите събития в Газа, Ливан и Иран.
Последният елемент, крепящ крехкото равновесие в региона, изчезна, когато Тръмп реши, че безопасността и сигурността на американските съюзници в Залива са на второ място след неговата "приключенска авантюра" в Иран — както я нарече самият той. Лимитите на американския защитен чадър станаха очевидни както за съюзниците на Вашингтон, така и за неговите противници.
ЕПА/БГНЕС MS NOW
Администрацията на Тръмп отказа да продължи военната помощ за Саудитска Арабия в борбата ѝ срещу хутите. Решението дойде след среща на американски представители с хутите, които ги уверили, че няма да атакуват американски кораби в Червено море, а само саудитски.
Сега Саудитска Арабия е изправена пред продължителна и трудно разрешима война с противник, който разполага с ресурси, силна мотивация и готовност да понася тежки загуби.
Рияд не може да издържи на подобна цена, без да подчини цялото си развитие на военните действия. Ако кампанията от 2015 г. е показателна, новата война ще отнеме хиляди човешки животи, без да има реалистична перспектива за изход.
ЕПА/БГНЕС Yahya Arhab
Така Саудитска Арабия, а заедно с нея и целият Залив, потъват все по-дълбоко в безмилостната буря. Тръмп не успява да сложи край на войната с Иран. Газа остава отворена рана, а Израел продължава да нанася удари и да окупира части от Ливан.
А "възраждането" на хутите е новата реалност в регион, който е объркан и притиснат между стари съюзи, които вече не работят, и нови вражди, чието преодоляване изглежда прекалено трудно.
Избрахме този текст, защото…
ЕПА/БГНЕС Maxim Shipenkov
От години военната сянка на Москва се плъзга над Европа и в частност над България. Всички знаем това, но нехаем. Продължаваме да мислим, че войната ще ни подмине. А знаците сочат, че тя вече е на "наша територия". Макар да я считаме за хибридна.
Точно както хутите доскоро ни се струваха екзотична сбирщина от опърпани псевдовойници с калашници, някакви проксита на Иран. Истината и в двата случая е съвсем различна. Зад привидно периферните заплахи стоят стратегически амбиции, военна мощ и географски дадености, които могат да променят живота ни. И заплахата е повече от реална.
ЕПА/БГНЕС
Териториите и коридорите, за които става дума, може да са малки, но значението им е огромно. Контролът над тях може да преобърне геополитическата картина и да промени правилата на играта.
Защото географията не прощава на онези, които я подценяват. А историята никога не предупреждава два пъти.
ЕПА/БГНЕС Стефан Василев
Оригиналното заглавие на материала е "Заливът навлезе в нова ера на нестабилност. Ако лидерите му смятат, че могат да разчитат на старите съюзи, грешат".
Добави коментар