Маркетинг и нищо друго

Мотор, кожена тужурка и брейк танц – настъпи оживление в политическата предизборна кампания.

Подобни неща често се наблюдават в американските кампании, там това е разбираемо. Обикновено гласоподавателите се оказват поставени пред два конкретни избора и за да може единият кандидат да надделее, се налага и шоуто да започне. Но тук тези неща сякаш нямат смисъл. Когато се създава образ в политиката, той трябва да притежава характеристики, които са присъщи за кандидата по принцип – да бъде кохерентен. Образът се изгражда, за да бъде възприет от хората.

В настоящата кампания изглежда, че всички говорят на всички, но дали това е така? Тези специфични символи, представени от политическите лидери, биха привлекли конкретни хора. Но ако може да се предположи кои са групите, към които те са насочени, може и да се заключи, че няма смисъл от прилагането на такъв ход, който ще спечели незначителен за изборния резултат брой гласоподаватели.

Всичко това ни показва, че зад кампаниите, на които отново трябва да бъдем свидетели, не стоят убеждения или идеи, а е останал единствено маркетингът.

Снимка: PIXABAY/Pexels

За да формулира някаква политическа цел, партията трябва да има познанието за това към кой сектор иска да я насочи. След като определи нишата, трябва да разбере на кого иска да говори – кои са гласоподавателите, които ще бъдат привлечени. За тази цел те трябва да бъдат опознати. Необходимо е да се добие представа какви са техните желания, интереси и предпочитания. По този начин партиите започват да сегментират “пазара“. Разделят гласоподавателите на дялове в зависимост от възрастта, големината на населеното им място, принадлежността към професионална общност и други. Така постепенно те оформят своите сегменти. За да бъдат ефективни обаче, сегментите трябва да са хомогенни, т.е. участниците в тях да имат еднаква мотивация, предпочитания или потребности.

Важно за стратегията е и предварително партията да е определила в какъв контекст иска да участва на изборите. Обичайно употребяван подход е движение на риториката по дадена линия на разделение. През последните години един от най-често използваните разломи е този между младите и старите. В предизборните програми упорито се залага идеята за младежки политики и за участие на младите в политиката, но много малка част от формациите имат ясна представа как това да се случи. Въпреки всичко трикът работи. Макар и немного на брой, все пак има млади гласоподаватели, които се поддават на подобни обещания.

Зад определен тип политическо поведение винаги стоят определени социални причини, разделения в обществото или преживявания за политиката. На този принцип се създава и най-търсеният продукт от гласоподавателите, а именно социалните програми. Настоящата кампания, независимо от факта, че изглежда омаломощена, отново е щедра на обещания. От ГЕРБ-СДС заявката е смела. Въпреки условностите, се очертава тяхна целева група да бъдат възрастните. Според бившия социален министър Деница Сачева, ако през следващите 4 години БВП достигне 240 млрд. лева, минималната работна заплата ще стане 1500 лева, средната – 3000 лева, а средната пенсия ще може да бъде 1200 лева.

Снимка: PIXABAY/Tama 66

Очаквана с интерес беше програмата на коалицията между „Продължаваме промяната“ и  „Демократична България“. Не е изненадващо, че те навлязоха в “лявата“ територия, поставяйки в своя център на действие „човекът, който трябва да бъде подкрепен“. Фокус се поставя върху  инвестициите в образованието и възможността за по-добра реализация на пазара на труда.

Пак без изненада, от ДПС наблягат на съставянето на план за взаимодействие между различните групи в обществото – етнически, религиозни и социални. Без да навлизат в подробности предлагат и програма за защита на доходите на хората като антикризисна мярка.

Възраждане отново залага на силния индивидуализъм. Затова този път решава да се отличи чрез липсата на конкретна програма. Единственото, което може да бъде намерено в официалния сайт на партията е платформата им за управление от 2021 година. Ако това може да бъде считано за преднамерено действие, следва да се заключи, че те не се отказват от идеите си, но и не искат да се променят.

Разбира се, БСП  мисли за всички граждани. Програмата им предвижда създаването на „социален щит“ за млади, работещи, безработни, пенсионери и социално уязвими. Този план се отличава с конкретността си. За всяка от групите са определени дори конкретни суми.

А от Български възход залагат на опазването на традиционните ценности – семейството и съхраняването на националната култура. Това, с което се внася екзотика, е мисълта за съдбата на работниците в енергийните компании, свързани с въгледобива.

Снимка: БГНЕС/Гергана Костадинова

Защо ни е важно?

Всеки от предложените ни продукти има приятна опаковка. Някоя може да ни се стори по-привлекателна, все пак това е целта. Някой вече предварително се е поинтересувал от това, от което се нуждаем, за което се борим или мечтаем. Проучил е социалния ни статус и мястото, откъдето идваме. И е създал нещо точно като за нас. Изкушаващо е, нали?! Но какво ще се случи, ако съдържанието не отговаря на описанието в брошурата? Нямаме право на рекламация. Единственото, което ни остава, е отново да протестираме или отново да търпим.

Всички чудатости в тази кампания биха имали своя смисъл, ако потенциалната избирателна активност не беше под 40%. В случая има нещо сбъркано и това е, че проблемите, които имаме, изискват политическо виждане, а не маркетинг. Опцията, която имаме в този случай, е внимателно да подберем продукта, който искаме да закупим. Предстои да наблюдаваме още чудатости. Невинаги ще можем да ги проумеем, но винаги можем да си позволим да им се посмеем.