Столичният общински съвет одобри близо 1 млн. евро за възстановяването на историческия парк и над 840 хил. евро за годишната му поддръжка. Но истинското предизвикателство е друго — как "Врана" да се превърне от място за редки посещения в живо обществено пространство и туристическа забележителност.
Представете си парк с вековни дървета, редки растителни видове, езера, исторически алеи и царски дворец. Близо 100 хектара зеленина край милионен град, в които обаче не можете да отидете на сутрешна разходка, да потичате след работа или да заведете децата си в обикновен делничен ден.
Това не е описание на охранявана резиденция, а доскорошната реалност на парк "Врана" в София. След повече от година без посетители той се подготвя за повторно отваряне през пролетта на 2027 г.
На 5 ноември Столичният общински съвет одобри предложението на кмета Васил Терзиев за осигуряване на еднократно финансиране от 992 хил. евро за техника и обезопасяване, както и 841 586 евро за годишна поддръжка на парка. Предвидени са и 21 допълнителни служители към общинското предприятие "Паркове и градски градини".
Мерките са наложителни. В парка са установени 621 изсъхнали, болни или опасни дървета. До средата на октомври над 150 от тях вече са премахнати, а извозените растителни отпадъци надхвърлят 450 тона.
Но след като София поема сериозен финансов ангажимент за възстановяването на "Врана", възниква въпросът какъв парк ще получат софиянци в резултат на тази инвестиция?
От царска резиденция към обществено богатство
Историята на "Врана" започва в края на XIX век, когато княз Фердинанд придобива земите на някогашния чифлик "Чардаклия". Постепенно около резиденцията се оформя забележителен парков ансамбъл, съчетаващ европейско ландшафтно изкуство с богата колекция от местни и чуждоземни дървесни видове.
Дворецът, завършен през 1912 г., и паркът около него са свидетелство за епоха, в която градинското изкуство е част от представата за модерна европейска държава. При отварянето за посетители през 2013 г. в него са представени 821 растителни вида — богатство, което превръща „Врана“ в истинска ботаническа забележителност.
Паркът е недвижима културна ценност на градинското и парковото изкуство с национално значение. През 2026 г. държавата предостави управлението на парковата територия на Столична община, която вече носи отговорността за нейното стопанисване.
Но най-интересното във "Врана" днес не е само царското ѝ минало, а възможното ѝ обществено бъдеще.
Преди затварянето паркът приемаше посетители само през почивните дни, с ограничено работно време и специална автобусна връзка. Велосипеди и домашни любимци не се допускаха, а движението беше ограничено до определени алеи.
Част от тези правила са оправдани от необходимостта да се опази уникалната растителност. Но ограниченият достъп поставя принципен въпрос: трябва ли „Врана“ да остане място, което посещаваме по изключение, или да стане парк, който е част от ежедневието на софиянци?
Как Европа превръща кралските градини в обществени пространства
Във Варшава кралският парк "Лаженки" е едновременно исторически ансамбъл, музей, културна сцена и едно от най-обичаните места за отдих в полската столица. Градините са отворени всеки ден от 6 до 21 часа, при това безплатно. Историческите сгради имат отделен режим на посещение, а през лятото край паметника на Шопен се организират безплатни концерти на открито, привличащи граждани и туристи.
Във Виена дворцовият комплекс "Шьонбрун" предлага подобен модел. Паркът е свободно достъпен през определеното сезонно работно време, докато дворецът и специализираните атракции са платени. Историческото наследство не е затворено зад един-единствен билет — част от него служи за ежедневен отдих, друга функционира като музей и туристическа атракция. В парка са обозначени и маршрути за бягане.
Версай край Париж показва как различните части на един исторически комплекс могат да имат различен режим. Пространствата за разходки и активен отдих не се управляват по същия начин като формалните дворцови градини и най-ценните исторически композиции. Така общественото използване се съчетава с опазването на наследството.
А градините на "Хемптън Корт" край Лондон предлагат постоянно обновяващи се преживявания — ботанически колекции, тематични маршрути, семейни занимания, изложби и сезонни събития, които създават поводи за многократни посещения.
Разбира се, "Врана" не може да се сравнява с Версай или Шьонбрун по световна известност, туристически поток или финансови възможности. Но принципът, по който функционират тези паркове, е напълно приложим и в София.
В европейските столици опазването на историческите паркове и активното им обществено използване не са противоположни цели. Напротив - те се допълват.
Отворени порти не означават достъпен парк
Следващата задача пред Столична община трябва да бъде разработването на дългосрочна концепция за "Врана", която съчетава опазването на историческия ландшафт с реален обществен достъп.
Първият приоритет остава възстановяването на ценните растителни колекции, алеите, водните площи и парковата инфраструктура. Необходими са постоянен експертен контрол, подходяща техника и специализирана грижа за растителността.
Но към това трябва да се добави и нов модел на използване.
Защо след обезопасяването паркът да не бъде отворен през цялата седмица, с работно време, съобразено със сезоните? Защо да няма удобна, редовна транспортна връзка, която позволява посещение без автомобил? Защо да не се създадат условия за спокойни разходки, образователни занимания, наблюдение на птици и подходящи форми на физическа активност?
Това не означава "Врана" да се превърне в обикновен квартален парк. Напротив, неговата уникалност изисква внимателно зониране. В най-чувствителните части достъпът може да остане ограничен или да се осъществява само с водач. В други зони могат да бъдат обособени маршрути за разходки, ботанически турове и спорт, когато това е съвместимо с режима на опазване.
Нужна е и съвременна посетителска инфраструктура — удобни входове, санитарни помещения, пейки, питейна вода, информационни табели, дигитална карта и достъпни маршрути за хора с ограничена подвижност. Осветление трябва да се предвижда само там, където е необходимо и не застрашава природната среда.
Тези на пръв поглед прозаични подробности определят дали един парк е действително достъпен или само формално отворен.
"Врана" като причина да посетиш София
Паркът има и значителен туристически потенциал, който София досега не е използвала.
Историческа царска резиденция, близо 100 хектара парк и забележително ботаническо разнообразие са достатъчна основа за самостоятелна туристическа атракция. Не копие на Версай, а различно преживяване, което съчетава българска история, природа и ландшафтно изкуство.
Тематични маршрути за историята на резиденцията, ботанически разходки, екскурзоводски посещения на различни езици, фотографски изложби, занимания за ученици и камерни културни събития могат да привличат разнообразни аудитории през различните сезони.
Подобна програма би превърнала "Врана" и в място за образование. Паркът може да бъде естествена лаборатория за ученици и студенти, пространство за научни наблюдения и популяризиране на знанията за биоразнообразието.
Специализираните посещения и подходящите културни инициативи биха могли да осигуряват и допълнителни приходи за поддръжката. Но туристическата дейност трябва да се подчинява на опазването на наследството, а не обратното. "Врана" няма нужда от масови концерти, търговски павилиони и атракции, които биха унищожили характера ѝ.
Нейното предимство е именно в това, че предлага преживяване, различно от обичайните градски паркове.
След инвестицията идва ред на визията
С одобреното финансиране Столичната община прави необходимата първа крачка към възстановяването на "Врана". Но това решение трябва да бъде начало, а не край на разговора за бъдещето на парка.
Кметът и Столичният общински съвет имат възможност да поставят следващата задача: петгодишен план за развитие, който да обедини опазването на природното и историческото наследство с обществен достъп, образователни програми, културен живот и туристическо представяне.
Този план трябва да има ясни срокове, отговорности и измерими резултати — колко дни годишно паркът ще бъде отворен, колко хора ще го посещават, как ще се развиват образователните и културните дейности, как ще се следи състоянието на растителните колекции и какви допълнителни приходи могат да подпомагат поддръжката.
Подобен парк не е длъжен да се самоиздържа. Обществените пространства съществуват, за да създават обществена стойност, а не непременно печалба. Но когато градът поема значителен финансов ангажимент, гражданите имат право да очакват не просто добре стопанисвана територия, а ясна визия за нейното бъдеще.
Най-лошият сценарий би бил през пролетта на 2027 г. "Врана" просто да се върне към стария модел — ограничено работно време, посещения предимно през почивните дни и усещането, че влизаш в пространство, което по принцип не е предназначено за теб.
София трябва да превърне "Врана" от парк, който гражданите имат право да посетят, в парк, който действително им принадлежи.
Добави коментар