Когато слушаме дадена група, рано или късно може да се запитаме откъде произлиза името ѝ. Понякога отговорът е съвсем прост. Metallica например искали име, което да звучи достатъчно „метъл“, макар че първоначалният им избор бил Phantom Lord. Произходът на други имена обаче е далеч по-любопитен. Някои са вдъхновени от реални личности, други – от книги, филми или песни. Има и случаи, в които музикантите избират име, а впоследствие самите те стават по-известни от своя първоизточник.
Един от най-разпознаваемите примери е Black Sabbath, чието име идва от едноименния филм на ужасите от 1963 г. с участието на Борис Карлоф. Литературата също се оказва неизчерпаем източник на вдъхновение. Uriah Heep например заимстват името си от едноименния герой в романа „Дейвид Копърфийлд“ на Чарлз Дикенс. Изборът е направен през 1970 г. – годината, в която се навършват 100 години от смъртта на писателя, и е своеобразен поклон пред неговото творчество.
Подобна е историята и на Jethro Tull – групата носи името на английски земеделски новатор от XVIII век. Предложението дошло от концертния агент на музикантите, който имал афинитет към историята. Любопитното е, че самите членове на групата така и не припознали особено името. Иън Андерсън дори неведнъж се е шегувал, че ако можел да промени едно нещо в историята на бандата, това щяло да бъде именно името ѝ.
Нека обърнем внимание и на руската рок група Agatha Christie. Въпреки асоциациите, които името неизбежно поражда, вдъхновението за него не идва пряко от романите на прочутата писателка. Музикантите просто харесали идеята да кръстят групата на историческа или измислена личност, следвайки примера на Uriah Heep и Jethro Tull.
Някои групи пък откриват вдъхновение в самата музика. Judas Priest например заимстват името си от песента на Боб Дилън The Ballad of Frankie Lee and Judas Priest. Днес то е толкова тясно свързано с британските пионери на хеви метъла, че мнозина слушатели вероятно дори не подозират за музикалния му първоизточник.
Разбира се, не всяка прилика между името на една група и това на друг артист е резултат от съзнателен избор. Понякога случайностите са не по-малко забавни. Такъв е случаят с Machine Head. Когато американската метъл група се среща с членове на Deep Purple, музикантите се оказват в доста неловка ситуация. Причината е, че още през 1972 г. Deep Purple издават албум със същото заглавие – Machine Head. На по-младите музиканти им било неудобно да признаят, че името на тяхната група няма нищо общо с него.
Днес изборът на име, заимствано от известен писател, филм или песен, може да изглежда донякъде клиширан. Музикантите все по-често търсят оригинални, необичайни и лесно запомнящи се наименования. Това обаче не означава, че съвременните групи са се отказали от литературните и културните препратки. По-скоро предпочитат да прикриват вдъхновенията си зад по-неочевидни асоциации, оставяйки на любопитните фенове сами да разгадаят историите зад тях. Показателен пример е британската група Wolf Alice, чието име е вдъхновено от едноименния разказ на Анджела Картър. Това едва ли е препратка, която повечето слушатели биха разпознали от пръв поглед.
В крайна сметка името на една група често е първото нещо, което научаваме за нея – много преди да сме чули музиката ѝ. А макар някои имена с времето да се превръщат в емблематични до такава степен, че забравяме откъде са произлезли, разкриването на техния произход може да ни накара да погледнем на музиката по съвсем различен начин.
Добави коментар