Лудетините. Съществували ли са наистина?

„Мисля, че рекламата е начин да се правят пари. На стената си съм окачил огромна банкнота, за да има на какво да се моля“ -  казва Джери Дела Фемина, един от най-екстравагантните рекламисти, един от лудетините, който вдъхновява създаването на сериала „ Момчетата от Медисън Авеню“.

 Джери Дела Фемина – днес той е на 86 години, последният останал жив от митичното поколение рекламисти – т. нар. Лудетини ( Мad Men), генерацията в рекламата, която се появи бързо, живя бързо и светкавично изчезна от този свят. За 25 години Лудетините бяха напълно неконтролируеми, от джобовете им изскачаше марихуана, а в главите им се раждаха революционни идеи за рекламата.

Източник: Mad Men/Lionsgate Television

„Днес всички от Лудетините са мъртви. Те умряха от продуктите, които продаваха с настървено удоволствие. Белите им дробове се съсипаха от цигарите, които рекламираха и пушеха непрекъснато. Черните им дробове се разложиха от скоча, водката и джина, които наложиха на пазара“, споделя Джери дела Фемина, собственик на голяма рекламна агенция през 60-те и автор на книги за рекламата.

Най-коментираната книга е скандалната му автобиография „From Those Wonderful Folks Who Brought You Pearl Harbor“. Тя е послужила за вдъхновение за написване на сценария на култовия сериал Mad Men ( „Момчетата от Медисън Авеню“). „Публиката беше шокирана от всичкия алкохол, секс и цинизъм на героите. Но нека ви кажа нещо – реалността беше дори по-жестока“, споделя Дела Фемина.

Неговият старт в рекламата не е обещаващ.

Източник: PIXABAY/wiggijo

Скача в този бизнес на 16 години без грам адекватно образование, но не му липсва страстта към скандалната креативност. През 1956 се явява на конкурс за копирайтър в голямата агенция J. Walter Thompson. Мечтаният клиент е Ford. Главният копирайтър го изпраща с думите: „Портфолиото ти е страхотно, но не мога да те препоръчам за позицията. Ford не биха искали твоето нещо в рекламите си“.

Дела Фемина не се притеснява, нещо му подсказва, че на младите рекламисти се гледа с презрение, а може би и със страх. Никой не иска да им даде един грам шанс. Дейвид Огилви им вика „откачалки“. Задаващата се сексуална революция обаче, като че ли пробива път на Лудетините. „В този момент  рекламният свят направо откачи“, споделя Дела Фемина. Сценографията се променя – Лудетините нахлуват, малките агенции, в които се срещат, са тотално декадентски и клиентите се насочват към тях, защото са смели, прекалено смели да счупят скучните граници на рекламата. Моралът се изпарява, прави няма, няма и морал.

Източник: PIXABAY/fietzfotos

През 1967 година Дела Фемина отваря своя aгенция – Jerry Della Femina & Partners и само след време казва: „Насърчавах секса в моята агенция. Няма друга сила, която да накара един креативен човек да дойде на работа рано и да си тръгне късно освен възможността за сексуална авантюра“. В новата скандална агенция измислят годишно секс състезание. То заема една седмица от годината и предизвиква истински фурор. Всеки създава скандална (предизвикателна) реклама на самия себе си и я разлепва по стените на агенцията и след това се гласува. Мъжът и жената с най-много гласове прекарват заедно уикенд в хотел Plaza за сметка на агенцията. Втората награда е нощ в същия хотел, а третата – нощ в кабинета на Дела Фемина. Победителите от „идеалната тройка“ отиват на вечеря за трима в ресторант Four Seasons... а след това могат и да се позабавляват.

Едно от момичетата от агенцията си прави провокативни голи снимки. Лепи ги със скоч над писоарите в мъжката тоалетна с надпис: „Дали не мога да ти помогна с това?“. Всичко е супер, но минута преди срещата с клиент теренът се разчиства. Освен от секс и стимуланти Дела Фемина се интересува и как да печели от бизнеса си и заминава за Лондон, за да преговаря за покупката на английската агенция Saatchi & Saatchi, която е тотално неизвестна в САЩ. В офиса им се натъква на рекламен плакат, който са направили за център по здравно образование. На него има мъж с издут корем и текст: „Щеше ли да внимаваш повече, ако ти забременяваше?“. Веднага разбира, че това не са неговите рекламисти, защото са „много умни“. Изпарява се от агенцията им, защото не иска да се случи сценария „Аз ги купувам, а те ме притежават“.

Източник: PIXABAY/paulsteuber

Но лудите времена отминават бързо.

Появата на отделите по човешки ресурси бележи края на онова поколение рекламисти, което твори, пие, пуши, прави секс на работното място.  Остава само легендата за едно изгубено поколение освободени и малко луди творци. Те дават началото на модерната реклама, а след това тя ги сдъвква и ги освобождава от длъжност. Започва ерата на интернет комуникацията и дизайна. Вече няма място за Лудетините. Те изчезват като някакво тайнствено племе от Амазония.

Днес с недоумение четем автобиографията на Дела Фемина и дори се питаме: „Съществували ли са наистина?“