Мястото на чуждестранните сили в конфликта в Судан

Кървавите боеве, които обхванаха Судан, навлязоха във втората си седмица.

Натискът на гражданските войски е хванал в капан голям брой чуждестранни граждани в столицата Хартум. През последните дни летището беше многократно атакувано, поради което хиляди чужденци, включително персонал на посолства, хуманитарни работници и студенти, все  още не могат да напуснат града.

ООН призова да бъде спазвано обявеното прекратяване на огъня, но това в  повечето случаи се пренебрегва.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/MAXAR Tehnologies Handout

Суданската армия заяви, че ще улесни евакуацията на американски, китайски и френски граждани и дипломати. След като САЩ се съсредоточиха първо върху евакуирането на дипломати, от Пентагона беше заявено, че ще бъде осъществено преместване на допълнителните войски  във военноморска база в Аденския залив.

В основата на насилието е борбата за власт.

Боевете в Судан избухнаха след натрупвано със седмици напрежение между армията и могъщата паравоенна група Rapid Support Forces (RSF). През 2019 година те обединяват усилия, за да свалят бившия президент Омар ал-Башир. Противоречия между двете групи настъпват след прилагането на интеграционен процес за паравоенните Сили за бърза подкрепа в армията като част от осъществяването на преход от военно към гражданско управление.

Основна причина за пораждането на несъгласието между двете страни е за това как и кога трябва да бъде осъществен този процес. Армията иска преходът да протече в рамките на две години, докато от RSF казват, че това ще отнеме 10 години. Сливането на двете организации е ключово условие в рамково споразумение, договорено през декември 2022 година, за прехвърляне на власт към цивилни лица. В борбата за надмощие като протагонисти се открояват армейският генерал Абдел Фатах ал-Бурхан и паравоенният лидер Мохамед Хамдан Дагло.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Marc Johnson/British Ministry of Defence Handout

Сблъсъци има в цялата страна, но най-ожесточени са тези в столицата. Само за първите три дни са убити повече от 185 души, ранените са хиляди.

Към момента и двете страни в конфликта притежават хиляди бойци, чуждестранни поддръжници, природни богатства, както и други ресурси, които биха могли да ги предпазят от санкции, наложени отвън.

Съединените американски щати биват въвлечени в конфликта, след като един от техните дипломатически конвои попада под обстрел от бойци на паравоенните сили (RSF). Инцидентът предизвика силното възмущение на американския държавен секретар Антъни Блинкен, който определи акта като ,,безразсъден“ и призова за прекратяване на огъня.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Justin Lane

Защо ни е важно?

Резултатът от последната битка ще бъде решаващ. Победителят вероятно ще бъде провъзгласен за президент на страната, а загубилият е възможно да бъде изпратен в изгнание, да бъде арестуван или осъден на смърт.

Ако конфликтът не бъде прекратен бързо, случващото се ще бъде превърнато в игра на много нива със силно участие на международни герои.

Това, което се случва в Судан няма да остане само там. Страната граничи с още пет държави: Либия, Чад, Централноафриканската република, Еритрея и Южен Судан, който, отделяйки се от страната през 2011 година, взима със себе си 75% от петролните ресурси на Хартум. Всички те са разтърсвани от вътрешни кризи и наличието на още един размирен съсед повишава риска от разпространение на агресията.

Причините за очакването на засилена външна намеса не се основават само на това по какъв начин Судан ще засегне чуждестранните граждани и дипломати, но и на това какви са интересите на другите страни към държавата. Разшифроващото се присъствие на Обединените арабски емирства в Близкия Изток и Източна Африка е тясно свързано с RSF, които изпращат хиляди войници, за да окажат подкрепа на ОАЕ и Саудитска Арабия във войната им срещу хутите в Йемен.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/Russian Foreign Ministry Handout

Бързо се разпространи и информацията за това как Русия отдавна крои планове за изграждане на военноморска база с капацитет на приемане на до 300 войници и 4 кораба на Порт Судан, който е част от ключов търговски маршрут в Черно море за енергийни доставки за Европа. Това би било следствие от присъствието на руската наемна група „Вагнер“, която постепенно навлиза в Африка през последните години и действа в Судан от 2017 година насам. Към момента ЕС е наложил санкции на две фирми за добив на злато, които са свързани „Вагнер“ .

За да притиснат двете страни в конфликта с цел неговото приключване, е възможно западните нации да наложат икономически санкции, възползвайки се от сриващата се икономика на страната.

От значение е и големият брой на страните, заявили желание да заемат ролята на посредници, което, от една страна, би помогнало за регулирането и наблюдението на легитимността на провеждането на политики за помирение и сътрудничество. В същото време обаче в казуса биха се замесили твърде много участници. Числеността им би се превърнала в повод за удължаване на процеса или дори за провал в намирането на решение.