За първи път от повече от 40 години в Южна Корея ще бъдат разположени американски ядрени подводници като част от набора от мерки, целящи да накарат Пхенян да се замисли дали иска да започва ядрена атака срещу южния си съсед.
След провеждането на среща между американския президент Джо Байдън и южнокорейския му колега Юн Сук-йол беше сключено забележително споразумение, което си поставя амбициозната задача да възпре севернокорейската агресия.
Вашингтон се съгласи периодично да разполага част от своите ядрени подводници в Южна Корея, като същевременно я включва и в своите операции по ядрено планиране. В замяна Сеул обеща да не създава собствена стратегия за производство на ядрени оръжия.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Al Drago
Загрижеността и на двете страни по въпроса нараства вследствие на ядрената заплаха, която Северна Корея често отправя. Пхенян разработва тактически ядрени оръжия, които могат да бъдат насочени срещу Южна Корея, а усъвършенстването на оръжията с голям обсег поражда риска от това те да бъдат употребени в атака, достигаща до континенталната част на САЩ.
Въпреки че до момента САЩ имаха договорен ангажимент да защитят Южна Корея при евентуално ядрено нападение, страхът, че Вашингтон може да изостави Сеул, накара много южнокорейски политици да започнат да отправят призиви за развиването на собствена ядрена програма.
Военноморските сили на САЩ разполагат с 14 подводници с балистични ракети клас „Охайо“. Осем от тях са разположени в щата Вашингтон, а останалите шест – в Джорджия. Всяка подводница разполага с максимум 20 ракети Trident II, с обхват от 4600 мили, което ги прави способни да нанесат удар на цел в Северна Корея от Тихия, Индийския или Арктическия океан. Отделно всяка ракета Trident II има възможността да бъде насочена към отделни цели поради това, че може да носи до четири глави.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Yuri Gripas
Пентагонът обяви своевременно, без да посочва конкретна дата, че една от 14-те подводници клас „Охайо“ ще посети Южна Корея.
И преди американците са разполагали свои ядрени оръжия в Южна Корея, през 1958 г. , когато светът става свидетел на драматична трансформация на отношенията между Съединените щати и Съветския съюз. Постепенно усещането за заплаха, натрупано от Студената война, започва да изчезва. Като част от споразумение между Вашингтон и Москва разполагането на „тактически“ ядрени оръжия бива прекратено.
Нарастващият арсенал на Пхенян и ядреният капацитет, с който разполага, се превърнаха в повод за подновяването на призивите на Южна Корея за предислоциране, в отговор на повишаващата се опасност. Настоящото споразумение е резултат от провеждане на преговори в течение на няколко месеца, в които показните актове на заплаха отново се увеличиха.
„Устойчивият мир на Корейския полуостров не е даденост“, подчертава южнокорейският президент. Той уточнява, че постигането на мир с Пхенян изисква демонстрация на сила, а не на „добра воля“.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Oliver Contreras
Защо ни е важно?
Възможно е опитът на споразумението за осуетяване на съмненията относно ангажимента на Америка към корейската сигурност да не отговори на конкретните стъпки, които южнокорейската общественост търси, особено по отношение на убеждаването на Пхенян за спиране на разработването, тестването и заплашването с ядрена мощ. Договорът между двете страни може да бъде разглеждан и като удобен повод за разубеждаването на Южна Корея да се превърне в ядрена сила.
Въпреки това увеличаването на участието на Сеул в ядрените обсъждания би позволило на президента Юн да убеди сънародниците си, че Вашингтон в действителност разглежда сериозно корейските опасения.
Забележително в ситуацията е, че двете страни открито обмислят сценарии за ядрен отговор, което в миналото е било смятано за твърде секретна информация, за да бъде споделяна.
Поражда се и очакването, че този ход ще предизвика надпревара в ядреното въоръжаване. Напрежението в Азия започва да се покачва с изключително бърза скорост. Ако Япония, в която също тече процес на разработване на ядрена програма, би предприела подобно действие внимателно, то Иран ще бъде доста по-смел в амбицията си за придобиване на надмощие.
Снимка: ЕПА/БГНЕСYan Yan/CHINA OUT
Остава и въпросът как ще реагира Китай на този развой на събитията в качеството си на единствен съюзник на Северна Корея и най-голям търговски партньор на Южна Корея. Тъй като стратегическите оръжия на САЩ ще се приближат и към китайската територия. Едно е ясно – Пекин със сигурност няма да бъде доволен. Размерът на ответния удар ще зависи от това доколко Сеул ще реши да се отдалечи от Китай и ще се приближи до САЩ.
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Нациите не се учат от грешките си, старият подход ще доведат и до стария трагичен резултат