Умирай трудно: взривът около Гешев

В края на един дълъг уикенд, събитието, което беляза тазгодишния 1 май, бе инцидентът с кортежа на главния прокурор Иван Гешев.

В понеделник по обяд пред една от колите от антуража на главния прокурор избухва взрив.

Според разследващите взривното устройство е представлявало бомба с 3 кг тротилов еквивалент, а активирането му е извършено дистанционно. При избухването никой не е ранен, но бронираният джип, в който се е возил Гешев заедно със семейството си, бива изместен от ударната вълна. Експлозията създава четириметров огън, кратер с диаметър 3 метра и засяга две дървета.

Случаят мигновено провокира множество коментари относно същността на инцидента.

Снимка: БГНЕС/Марин Каравелов

Заместник главният прокурор Борислав Сарафов заяви, че ,,главният прокурор е бил мишена за убиване“, като впоследствие уточни, че е образувано наказателно производство по глава първа от Наказателния кодекс за терористичен акт.

Председателят на Народното събрание Росен Желязков също определи случилото се като терористичен акт и използва момента, за да отправи апел към политиците да загърбят различията си. Той също така коментира, че това е и „покушение срещу международния престиж на България“.

Разпространени бяха и реакциите на политическите партии „Възраждане“, „Има такъв народ“ и ПП-ДБ. Според „Възраждане“, партията, станала известна със своите проруски и антиевропейски  нагласи, ,,инцидентът с кортежа на главния прокурор е знак за разпада на държавността“. Лидерът на ИТН Слави Трифонов определи атаката като атентат „не само срещу един човек, а срещу една от институциите в държавата“.

Единствено съпредседателят на „Демократична България“ Атанас Атанасов посочи, че всичко е възможно да бъде следствие на инсценировка. Той отбеляза, че инцидентът прилича на „многоцелево активно мероприятие“.

Снимка: БГНЕС/Люба Филипова

Защо ни е важно?

По своята същност терористичният акт представлява политически мотивирано, конспиративно организирано насилствено действие, което е насочено към решаването на конкретни политически цели.

След убийството на Андрей Луканов това е вторият случай, в който има директен акт на заплаха срещу живота на висш държавен служител, както и срещу този на неговите близки.

Атентатът срещу главния прокурор е неправомерно действие,  независимо дали е истински опит за убийство, акт за сплашване или откровена инсценировка. Но каквато и да е целта събитието продължава да буди безпокойство, защото показва, че има някой, който е способен и разполага с необходимите ресурси да осъществи взрив с подобен мащаб. Поради тази причина разследването трябва да бъде успешно, тъй като организаторът на инцидента трябва да бъде разкрит и наказан. Както и да стане ясна причината за действията му.

В България отдавна не се е стигало до извършването на подобни деяния с цел разрешаване на политически спорове.  В това отношение бързото установяване на извършителя играе важна роля за това дали този акт ще остане единичен или ще постави началото на възраждането на старата тенденция за водене на улични боеве.

В медийното и обществено пространство бързо се създаде дискусия, която за пореден път акцентира върху различията, свързани с процесите по провеждане на съдебната реформа.

Снимка: БГНЕС/Надежда Пеева

Образът на Иван Гешев отдавна се е наложил като основна причина за извършване на желаните реформи. Това кара много анализатори да свързват настоящите събития с политическите противопоставяния в тази област. Самата реформа служи на партийните групировки като инструмент за изграждане или укрепване на властови позиции, както и за осъществяване на партиен инженеринг.

Създалата се около взрива полемика отново ще бъде отместване фокуса на внимание от жизненоважния въпрос за наличие или липса на редовно правителство, респективно на бюджет и още куп неотложни държавни дела. Може да се очаква, че опитите за фабрикуване на политически инсинуации във връзка с терористичния акт ще бъдат много повече от тези, целящи да изяснят какво се е случило в действителност.

Същевременно страната ни продължава да се намира в критичен момент от своята най-съвременна история, а скептицизмът на ЕС към градивното развитие на България става все по-осезаемо.