Франция продължава да се бори с безредиците, предизвикани от убийството на 17-годишен младеж от алжирски произход, в края на миналия месец. Междувременно френското външно министерство отхвърля обвиненията в структурен расизъм, отправени от Комитета на ООН за премахване на расовата дискриминация.
Според омбудсмана по човешките права на страната, за младите мъже във Франция, определяни като тъмнокожи или араби, е 20 пъти по-вероятно да бъдат спрени от полицията, отколкото останалата част от населението. Расовото профилиране става все по-дълбоко застъпено в действията на френската полиция. Но за разлика от САЩ и Канада, където се наблюдава сходен проблем, Париж предприема много по-малко мерки за противодействие на тази форма на дискриминация.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Olivier Matthys
Много преди убийството на Наел да предизвика вълнения в страната, организации с нестопанска цел, антирасистки активисти и експерти многократно подават сигнали за признаци на дискриминация. Видеото, в което полицейски служител прострелва смъртоносно невъоръжения тийнейджър, отново разпалва апелите на левите политици и ООН към признаване на проблема на силите на реда с расовото профилиране.
Сега почти 100 асоциации, синдикалисти и леви партии призовават хората да участват в маршове, за да поискат задълбочена реформа на полицейската система, нейните техники за намеса и отбрана. В отговор френското външно министерство излиза с изявление, в което посочва, че расовото профилиране е забранено във Франция и подчертава, че полицаят, произвел фаталния изстрел, е разследван за умишлено убийство.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Orianne Ciantar
Защо ни е важно?
Подобно на предходни бунтове, недоволството и сега е провокирано от първоначалната политическа и медийна реакция, която криминализира жертвата и чак след това разглежда обстоятелствата около смъртта ѝ.
Френският президент Еманюел Макрон например все още смята, че употребата на термина ,,полицейско насилие“ в случая с убийството на Наел е неуместна и определя акта просто като ,,неприемлив“. Това показва как фокусът се поставя върху отделния полицейски служител, а не върху полицията, която продължава да подклажда расизма.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/YVES HERMAN
Отделно от това политическата традиция в страната не използва термина ,,расово малцинство“ в своя дискурс, защото всички права, които Френската революция завещава, се основават на две понятия: държавата и човекът.
Тези идеали обаче се сблъскват със сложността на действителността.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Yoan Valat
Франция е едно от най-мултиетническите общества на Запад и това, че официално не признава значението на расата не означава, че расата или расизмът не съществуват. Историческият контекст на колониалния расизъм и присъствието на органите на реда в него до голяма степен отсъстват от доминиращите разкази както на френските политици, така и на медийните експерти.
Затова въпреки че полицейските убийства в страната се увеличават, реалността на системния расизъм продължава да се отрича. Така рутинното агресивно поведение от страна на френските власти остава толерирано от практикувания далтонизъм и чувството за национална гордост.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Yoan Valat
Настоящите бунтове повдигат старите въпроси за мястото на имиграцията в страната. И постепенно моделът изповядващ далтонизъм спрямо расите във Франция започва да се пропуква. Това се дължи на все по-категорично заявяваното желание на малцинствата за представителство и ограничения за издигане на антимигрантските партии.
Добави коментар