Шотландия ще бъде първата част от Обединеното кралство, която възприема феминистки подход към международните си отношения. Това насочва обществения дебат към въпроса доколко този акт ще бъде символичен и дали в действителност може де доведе до значима промяна.
Министърът на международното развитие на Шотландия Кристина Маккелви обявява новината по време на форум за лидерството на жените в Исландия.
Въпреки че страната има ограничен обхват на външната политика, съгласно споразумението си с Лондон, министърът пояснява, че е много важно да се осъществи пренасочване усилията на институциите.
Искаме феминистка политика, която поставя под въпрос колониализма, която е активно антирасистка, която е насочена към патриархата и по някакъв начин към капиталистическите, империалистически, доминирани от мъже властови структури - заявява Кристина Маккелви пред медиите.
Според нея един от приоритетите на новия подход трябва да бъде мирът и това по какъв начин той може да защитава правата на жените и маргинализираните групи.
И други страни като Канада, Мексико, Франция, Германия и Люксембург също предприемат подобна стъпка. Но тъй като липсва конкретна дефиниция на понятието, всяка държава има негласно упоменатото право на тълкуване какво конкретно включва ,,феминистката външна политика“.
Терминът се разпространява първоначално в Швеция по време на руската анексия на Крим и нахлуването в шведски териториални води. В този контекст медиите тогава шеговито задават въпроса: Може ли Владимир Путин да се уплаши от шведския феминизъм?
Защо ни е важно?
През 21 век е трудно да си представим една демокрация, без да помислим и за равенството между половете. То е част от основните императиви за изграждането на модерно общество.
Въпреки това, представителството на жените, почти навсякъде където се вземат държавни или социални решения, е в пъти по-малко от мъжете. Светът на външните министерства и външната политика също не прави изключение.
Това до голяма степен е свързано с динамиката на властта, където жените все още се сблъскват с исторически препятствия. Затова решението на една държава да избере въвеждането на феминистка външна политика, може би, означава, че тя ще направи опит да постави акцент върху темата за равенството на половете в контекста на своята външнополитическа стратегия.
Но на практика главният смисъл от прилагането на подобна практика зависи от това по какъв начин всяка държава ще избере да дефинира и съответно да прилага своята ,,феминистката външна политика“.
Нарастващият брой на страните, които възприемат този подход се превръща признание за значението на равенството между половете и нуждата от по-голямо зачитане на човешките права.
В момент когато феминистките движения активно се противопоставят на световните заплахи, постигайки видими победи, от решаващо значение остава дали феминистките външни политики ще успеят да се дистанцират от традиционните политики. Или просто ще се присъединят към изтърканата от употреба феминистка реторика.
Резултатът може да гарантира или обрече опитите на правителствата да гарантират необходимата гражданска подкрепа за жените и малцинствените групи по места.
Добави коментар