Беларус извършва масови арести и разпити на десетки приятели и роднини на политически затворници. Най-малко 159 души са били привикани в цялата страна. Така наречената ,,мащабна акция за сигурност“ е организирана по инициатива на беларуското КГБ.
Според центърът за човешки права ,,Viasna“, представители на Беларуския комитет за държавна сигурност са „посетили“ домове и работни места на заподозрените граждани. Мнозина от тях твърдят, че са били принудени да подпишат споразумения за конфиденциалност. Телефоните на задържаните са били предварително проверявани и след това върнати с инсталиран софтуер за наблюдение.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Dimitry Astakhov
На някои от лицата, обвинени в ,,насърчаване на екстремистки дейности“ вече са образувани наказателни производства.
Сред тях попада и Марина Адамович – съпругата на бившия кандидат за президент Николай Статкевич, която е осъдена на 15 дни затвор за ,,дребно хулиганство“. На този фон беларуският опозиционен лидер Светлана Циханоуская заявява, че е ,,шокирана“ от нападенията и призовава световната общност ,, да отговори решително на това зверство“.
,,Тази последна вълна от репресии е отмъщението на режима срещу тези, които обичат нашата страна и търсят истински път за излизане от политическата криза в Беларус, създадена от диктатора“, пише Циханоуская в ,,Х“.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Phil Nijhuis
Засега няколко европейски правителства осъждат задържанията. Министерството на външните работи на Норвегия призовава всички затворници да бъдат незабавно освободени. Холандското външно министерство определя нападенията като ,,още една ескалация в дълга поредица от нарушения на човешките права от беларуските власти“.
Защо ни е важно?
Репресивните тактики често са използвани по света, за да съхранят контрола на властта. А по-специално в автокрациите служат като мярка за предотвратяване на антирежимната подкрепа и мобилизация. В белоруския случай преследваните биват правозащитници, журналисти, адвокати, опозиционни политици, активисти и мирни протестиращи.
Тайното противопоставяне между беларуси и режима на президента Александър Лукашенко продължава. Страната винаги е била в периферията на Европа, да не говорим за световната политика, докато през 2020 г. не настъпва значителна промяна.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Stringer
Отприщването на мощно протестно движение поставя под въпрос амбицията на държавния глава за доживотно управление. Затова властта отвръща на удара с безпрецедентно ежедневно насилие.
Случващото се в Беларус ни напомня колко важна е отговорността на отделните държави, големи и малки, да прилагат политики за защита правата на човека.
Макар страната да е на заден план в ежедневието на ЕС, нейното стратегическо положение и историческите ѝ връзки със запада винаги ще бъдат от съществено геополитическо значение за добруването на Стария континент.
Особено предвид текущия политически валс на Минск с изтока!
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Pavel Bednyakov
Добави коментар