Южна Корея предприема действия за прекратяване лицензите на хиляди протестиращи лекари. Драстичната стъпка идва след седмици на протести на здравните работници, които се противопоставят на правителствен план за увеличаване приема на студенти в медицинските университети.
В продължение на повече от месец млади доктори водят тежък спор с управляващите за бъдещето на здравеопазването в страната. Приблизително 10 000 стажанти и здравни работници напускат работа. Това са около десет процента от всички лекари в Корея.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/YONHAP
,,Защо бихме искали да се върнем, след като правителството ни третира като лошите и не желае да отговори на исканията ни?“, споделя част от протестиращите. Те казват, че някои от тях не получават дори минимална заплата.
Условията на работа също не са добри, а броят на съдебните процеси, заведени от недоволни пациенти, нараства.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/YONHAP
Властите от своя страна твърдят, че дългогодишното пренебрегване на системни проблеми води до неравенство в доходите на различните медицински специализации. Те посочват, че на фона на основна услуга като спешната помощ, дерматологията и козметичната хирургия се открояват като изключително доходоносни професии.
Миналия месец южнокорейското правителство излезе с нова политика за здравеопазване. Според нея, чрез увеличаване приема в медицинските университети проблемът ще бъде решен. Властите смятат, че съществува дългогодишен недостиг на лекари. Затова студентите трябва да нараснат с около 65% годишно.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/YONHAP
Протестиращите обаче твърдят, че мярката за пореден път пренебрегва истинските проблеми на лекарите.
Защо ни е важно?
Подобно на България и в далечна Южна Корея кризата придобива човешка форма. Тенденцията е световна. Тя засяга лекари и пациенти навсякъде. Липсата на достатъчно квалифицирани здравни специалисти е резултат от променящите се нужди на населението.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Jeon Heon-Kyun
Недостигът на кадри се влияе най-вече от два фактора.
Първият е нарастване продължителността на живота. Дори в страните с ниски и средни доходи хората масово подминават 65. А в богатите държави, като Южна Корея, продължителността на живот надхвърля 85. Обществата застаряват и вече се нуждаят от пропорционално количество здравни работници. Подготвени да отговарят на техните специфични потребности.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Joel Marrinan
После идват последиците от COVID-19. Пандемията нанесе страхотни щети, на и без това крехките здравни системи. Въпреки че някак си вълната отшумя, посттравматичният период продължава. Наличието на забавени и недовършени здравни случаи, наследени от периода, говори красноречиво.
Може да прибавим натрупаната умора и застаряващата работна сила, които допълнително разтърсват здравните системи отвътре.
Парк Мин-Су, заестник-министър на здравеопазването
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Jeon Heon-Kyun
Конкретният южнокорейски казус е само един от много подобни примери. Той просто доказва, че за да се справят с проблемите си, системите на здравеопазването трябва да се променят. По-скоро да се адаптират. И да бъдат адекватни на времето си.
Кризата в здравните системи надали ще бъдат решени само с купища пари. Или с „магията“ на модерните технологии. Към всяка ситуация трябва да се подхожда индивидуално.
Снимка: PIXABAY/1662222
Държавите, разбира се, разполагат с различни възможности. Но тъкмо ограничените ресурси предполагат всяка нова мярка да бъде съобразявана с конкретната среда, в която ще бъде приложена.
Добави коментар