Въпроси към президента на България

Като все по-очевиден проблем за Българската държава започва да се очертава необяснимата демонстрация на любов от наши съграждани към съвременна Русия.

Разделението в обществото по този въпрос е факт, който напоследък намира отражение и в отношенията между върховните институции – президентство и законодателна власт (Народно събрание). Свикнали сме да чуваме, че руснаците са ни освободили. Освободители обаче са били и тези, които днес са посочени официално от Кремъл за неприятели – румънци, финландци, украинци. Нужно ли е да се припомня, че по онова време нашите борци за освобождение никак не са обичали имперска Русия? Поради всеизвестни и очевидни причини. Ето какво пише Захарий Стоянов през 1886 година:

„Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….“

Нима българският народ е забравил, че само няколко десетилетия след Освобождението водим война с Русия? Тогава Руската империя е победена от България и съюзниците ѝ (Германия, Австро-Унгария и Османската империя). Принудена е да подпише мирен договор. На 3 март 1918 година Русия се разделя с огромни територии, голяма част от които днес са независими държави като Украйна и Полша. Нима е забравено и друго – причиненото на българите от поредица кремълски управници в периода на престъпния комунистически режим?

Всичко това трябва да бъде припомнено, за да нямаме едностранно отношение към Русия. Не че президентите не могат да имат собствено мнение, дори когато е в противоречие с официалната политика на държавата. Примери съществуват. Един от тях е свързан с чешкия президент Милош Земан. По време на двата си мандата той имаше период, в който призоваваше да се премахнат визите на руските граждани и бе против приемането на Украйна в НАТО.

У нас противоречието се изразява най-ярко чрез личността на държавния глава Румен Радев. Хем нееднократно изразява позицията на България, която официално е срещу войната, водена от Русия в суверенна Украйна, хем нито веднъж не сме чули от президентството призив за изтегляне на агресора от окупираните територии. Напротив, чухме, че Русия ще победи във войната, но и че Крим е руски. Така изреченото поставя опитите на президента да се представи като миролюбец в твърде съмнителна светлина. Неговата позиция, че няма военно решение в Украйна, се разминава с твърденията на смазващото мнозинство лидери на държави, които са наши съюзници и приятели. Призивите на Радев за диалог с държавното ръководство в Кремъл изглеждат абсурдни на фона на нова офанзива и откровени терористични атаки към гражданска инфраструктура.

Снимка: БГНЕС/Надежда Пеева

Само преди няколко дни върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел заяви, че е наивно да се иска от Украйна да спре с военните действия. Той уточни, че казва "наивно", за да не използва по-силна дума, като допълни с очевидното за всеки: „Ако прекратим военната подкрепа за Украйна, няма да настъпи мир и Русия ще победи“.

Докато рейтингът на президента на Украйна непрекъснато расте, то този на нашия президент бележи сериозен спад според последните проучвания на общественото мнение. Причините за това със сигурност не могат да се търсят само в назначените от него служебни правителства. Към това се добавят и напъните да управлява еднолично и най-вече отношението му към войната в Европа. Където, да припомним очевидното, не САЩ и НАТО са нападнали Русия в международно признатите граници на Украйна, а обратното – Русия нахлу в Украйна, разрушавайки и убивайки с цел заграбване на чуждото. Ето защо, не е изненада изказването на десен партиен лидер, че следващото НС ще работи за отстраняването на Радев.

Какви са основанията?

Проява на спестовност ли е призивът на държавния глава да не се помага с оръжие на Украйна? При това с вече прието решение на НС за обратното! И то в дни, в които Столтенберг говори за изчерпване на запасите от амуниции в натовските държави вследствие ескалацията на войната! Или това е брутално заявено намерение да се помогне на агресора чрез отслабване на жертвата? Румен Радев предупреди, че България ще наложи вето, ако ЕС опита да наложи санкции върху руското ядрено гориво. В неведение ли е президентството, че вече има подписани договори за доставка на френско и американско гориво. Не знае ли държавният глава, че има политическо решение на НС за отказ от руски доставки в АЕЦ "Козлодуй"? Забрави ли, че България е парламентарна република и е държава, в която външната политика се определя от правителството, а не от президента. Румен Радев осведомен ли е, че основната задача на временното служебно правителство е да подготвя и провежда избори? Трябва ли да му се припомня, че президентът на България не притежава реална власт, било то изпълнителна, законодателна или съдебна?

Далеч по-сериозен е въпросът, дали е избрал страна в конфликта между свободния демократичен свят и този на авторитарните режими!

Възможно ли е нашият държавен глава да се стреми към власт, която Конституцията на България не предвижда? Правото му на мнение не позволява да се отменят решения на НС и определено не е привилегия за еднолично определяне на пътя, по който да поеме държавата.