Решението на Саудитска Арабия да подпише договор за взаимна отбрана с Пакистан на пръв поглед звучи абсурдно. Но ще окаже влияние далеч отвъд отношенията в Залива и Южна Азия.
Защото документът узаконява партньорство, което функционира от десетилетия. Просто досега всичко е ставало тихомълком и полуофициално.
Файсал Бин Фархан Ал-Сауд ЕПА/БГНЕС Evgenia Novozhenia
Рияд е финансирал пакистански проекти и е наемал милиони негови граждани. Исламабад се е опирал на саудитските средства, предоставяйки в замяна войски и експертиза, когато е било необходимо.
Но превръщането на тези отношения в официален договор носи различна тежест.
Това е сигнал за пренастройка в начина, по който двете страни възприемат властта, риска и доверието в момент, когато старите упори на регионалната стабилност са под огромно напрежение.
Шабхаз Шариф ЕПА/БГНЕС EPA Pool
За монархиите от Залива, несигурни в устойчивостта на американската подкрепа, а и за регион, който се съвзема от израелския удар по Катар, пактът носи недвусмислена символика.
За саудитците споразумението е застрахователна полица. Кралството дълго време разчита на гаранциите на САЩ за възпиране на заплахи, особено от Иран и неговата мрежа от проксита.
Но вялата реакция на Вашингтон на иранските атаки срещу саудитските петролни съоръжения през 2019 г., съчетана с постепенния му завой към Азия, засилиха съмненията, че САЩ биха се намесили при бъдеща криза.
После дойде израелският удар по Доха.
ЕПА/БГНЕС Abir Sultan
Идеята, че един от най-близките съюзници на Америка може да бомбардира територията на друга държава от Залива, при това домакин на американски бази, затвърди страха, че американското влияние вече не предпазва региона от едностранни действия.
Владетелите в Залива стигнаха до простичкия извод – да се осланят единствено на Вашингтон ги прави опасно уязвими.
ЕПА/БГНЕС Ali Haider
За Пакистан залогът е различен, но също толкова значим. Разчитайки на своята голяма армия, ядрен арсенал и опит с войски зад граница, Исламабад отдавна се представя като "Юмрука“ на мюсюлманския свят.
Затова и официалният договор за отбрана със Саудитска Арабия поставя тази роля на ново ниво.
Той носи на Пакистан престиж, обещава икономически дивиденти чрез саудитски инвестиции и енергийни доставки и го позиционира като защитник на стабилността в Залива.
Точно в момент, когато е разклатена цялата Южна Азия.
Защо ни е важно?
ЕПА/БГНЕС Yin Bogu
Значимостта на това събитие променя картата на съюзите.
Отбраната на Близкия изток дълго време беше мозайка от двустранни договори с външни сили и временни коалиции за конкретни военни действия. Появата на саудитско-пакистански договор обаче създава усещане за зараждащ се блок.
Това може да се превърне в един вид "Мюсюлманска солидарност", предназначена да възпира държавни и неофициални агресори.
ЕПА/БГНЕС Iranian Supreme Leader Office
Наличието на клауза в него, според която нападението срещу единия е нападение срещу другия, напомня на механизма за колективна отбрана на НАТО, но в регионален и религиозен контекст.
А второто, както знаем, е много силна сплав.
Съединените щати също са част от посланието.
Вашингтон все още продава оръжия, предоставя бази и има ненадмината дипломатическа тежест, но монополът му върху сигурността в Залива отслабва. Рияд изпраща ясен сигнал, че вече не обвързва бъдещето си само с американската надеждност.
ЕПА/БГНЕС Russian Foreign Ministry Press Service
Пактът се вписва в мащабната стратегия на престолонаследника Мохамед бин Салман за диверсификация – задълбочаване на връзките с Пакистан, но и с Китай, Русия и други възходящи сили.
За Пакистан пък това е възможност да оправи трудните отношения със САЩ, влошени от години недоверие заради Афганистан, борбата с тероризма и близостта на Исламабад с Пекин.
Резултатът ще бъде свят, който е по-малко привързан към една суперсила и повече дефиниран от наслагващи се, понякога конкуриращи се съюзи.
WIKIMEDIA Bazonka
И все пак рисковете са значителни. Преднамерената неяснота на договора може да се окаже опасна. Ако противниците приемат, че той включва и ядрени гаранции, рискът от погрешни преценки нараства рязко.
Пакистан може да бъде въвлечен в конфликти в Залива, които да изтощят пренатоварената армия и крехка му икономика. Не е изключено саудитските лидери да надценят докъде е готов да стигне Исламабад, когато нещата опрат до решителни действия.
ЕПА/БГНЕС Sohail Shanzad
Защото договорите не създават мигновени съвместни командни структури или безпроблемна координация. Без сериозна интеграция големите обещания могат да рухнат, под тежестта на реалните кризи.
Каквото и да се случи обаче, Заливът вече не разчита единствено на американската защита.
Създаването на нова ос на доверие отваря възможност за по-стабилен регионален блок. Вярно, поражда и опасения от непредвидими последствия. Но въпреки рисковете, тенденцията е ясна, неизбежна и необратима – Близкият изток постепенно пренарежда сигурността си извън сянката на една-единствена суперсила.
ЕПА/БГНЕС Ukrainian Presidential Press Service
Добави коментар