Судан преживява една от най-тежките хуманитарни кризи в света, заради продължаващия конфликт между Суданските въоръжени сили и Силите за бърза подкрепа.
ООН говори за безпрецедентни нива на вътрешно и външно разселване и тежки нарушения на човешките права. Всичко това създава непосилни условия за уязвимите групи от населението. Особено за жените и децата, които са изправени пред непрекъснат риск от насилие.
Един от най-мъчителните аспекти на този конфликт, оказва се, е сексуалното насилие.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/MAST IRHAM
Според докладите на ООН суданските Сили за бърза подкрепа го използват като военно средство. И систематично се насочват към жени и момичета. Има множество документирани случаи на групови изнасилвания, отвличане и малтретиране, в рамките на лагерите за вътрешно разселени лица или по време на транзит до по-безопасни зони.
Много от тези нападения остават недокладвани заради всеобхватната стигма и страх от репресии. Те са допълнително усложнени и от срива на здравните услуги, които пък ограничават достъпа на оцелелите до медицинска и психологическа подкрепа.
Тази ескалация на насилието в Судан предизвиква опасения, че Източна Африка може да бъде изправена пред по-нататъшна дестабилизация. Според хуманитарните екипи на терен, конфликтът рискува да се разрасне отвъд границите на страната. Най-вече след като големите бежански вълни вече достигнаха до Чад, Южен Судан и Египет.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/STR
Всичко това създава огромен хуманитарен натиск.
Предвид мащаба на докладваното насилие и злоупотреби, призивите на организациите към международната общност, да се намеси решително и да предостави стабилна подкрепа за хуманитарните операции в региона, нарастват.
Засега обаче международната реакция остава ограничена. Въпреки че кризата в Судан е сред най-спешните ситуации в света.
Защо ни е важно?
Продължаването на кризата в Судан може да има значителни последици за глобалната стабилност и международните отношения. Точно когато е избутана настрана от два други интензивни конфликта – в Украйна и Газа.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/SALVATORE DI NOLFI
Това е безспорна илюстрация за наличието на сериозен дисбаланс в разпределението на международните ресурси, дипломацията и хуманитарните усилия. Тя разкрива слабостите в настоящите системи за реагиране при конфликти и търсене на тяхното мирно разрешаване.
Припокриващите се кризи са своеобразен тест за силата на дипломатическите съюзи. И показват техните приоритети.
Защото действията на международните актьори, заедно или поотделно, се определят единствено от техните регионални интереси или геополитически връзки, а не от хуманитарните нужди.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/AURELIEN MORISSARD
Резултатът е изобилие от фрагментиран международен отзвук, при който кризите се приоритизират по съвсем различени начини. Което възпрепятства реалните възможности за посредничество в размирните региони.
И струва много страдания и човешки животи.
Кумулативният ефект от тези конфликти не само оголва (не)ефикасността на ООН и подобни органи, но създава и "нормализиране" на този вид военни сблъсъци. Международните участници стават все по-безразлични към кризите. Те им се струват някак далечни.
А всичко това натрупва огромно недоверие между нациите.
Специалният пратеник на САЩ Том Периело Снимка: ЕПА/БГНЕС/SALVATORE DI NOLFI
Добави коментар