Ferrari без Pinifarina: Краят на една легендарна ера

06:55, 22 фев 25 / Младите лъвове Шрифт:
Георги Тошев

Автомобилите винаги са били много повече от просто средство за транспорт. Те са символи, които носят емоции и история. Когато инженери и дизайнери се стремят не просто да създадат автомобил, а произведение на изкуството, това води до нещо повече от механичен обект - нещо живо, с уникален и запомнящ се силует.

С времето много автомобили губят своята индивидуалност, ставайки част от стандартизирани форми, които не се отличават една от друга, като единствената разлика между тях често е логото на марката. Въпреки тази глобална тенденция, все още има производители, които държат на своята идентичност и не искат да превърнат своите модели в обикновени "елипси на колела".

1964 Ferrari 250 GTO Източник: WIKIMEDIA/By Neil

Но какво се случва, когато една марка, известна със своето безкомпромисно внимание към детайлите, реши да пренебрегне собствените си принципи?

Това е историята на Ferrari.

Тази марка, призната за една от най-красивите в света, изгради своя имидж благодарение на визията на основателя Енцо Ферари и на шейсетгодишното сътрудничество със студио Pininfarina – едно от най-реномираните дизайнерски студиа в Италия.

Източник: WIKIMEDIA/By Pininfarina site location map 

През 1969 година Fiat Group придобива част от Ferrari, като 50% от компанията остава в ръцете на семейството. След смъртта на Енцо Ферари, през 1988-ма, дяловете на Fiat нарастват до 90%, което постепенно започва да променя семейния бизнес в посока на масово производство.

Когато ръководството на компанията се променя, обикновено това води до нови идеи и нови посоки. Ferrari се опитва да запази традициите, основани от Енцо, като отказва да произвежда автомобили с малки двигатели и да разширява производството извън заводите, където всичко е започнало.

2006 Ferrari P45 Източник: WIKIMEDIA/By Simon Davison

През 90-те години марката все още разчита на услугите на Pininfarina, но влиянието на Fiat започва да става все по-осезаемо. В каталога на Ferrari се появяват модели, чиито дизайни не носят следи от спортна естетика. Пример за това са повечето версии на моделите 365 и 400, с изключение на 365 GTC и 365 GTS.

Докато спортните модели продължават да преобладават, с времето разликите в дизайна между новите автомобили на марката стават минимални, с малки изключения като F40 и F50. В същото време Ferrari започва да произвежда автомобили с 8-цилиндрови двигатели, стартирайки с 308 GT4. След 2000-та ситуацията не се променя значително.

Ferrari 365 GTC 4 Източник: WIKIMEDIA/By Calreyn

Философията за минимални промени в дизайна на предишни модели остава същата, като единственото нововъведение са изчистените линии и форми, характерни за автомобилите от този период.

През времето на Енцо Ферари, студио Pininfarina създава автомобили с последователен, но различен дизайн за всеки модел, което показва, че марката не се е страхувала да експериментира. Въпросът остава, колко дизайни на Pininfarina са били отхвърлени от Ferrari и Fiat и никога не са били представени на обществеността.

Енцо Ферари между Батиста и Серджо Пининфарина

Източник: WIKIMEDIA/Unknown photographer

От корпоративна гледна точка, възниква въпросът: "Защо да се продължава сътрудничеството с Pininfarina, когато може да се създаде собствен дизайнерски отдел, който да работи върху тези отхвърлени скици?".

През 2012-та Ferrari решава да прекрати сътрудничеството със студиото и да поеме самостоятелна отговорност за дизайна на бъдещите си модели. Дизайнерът, който започва да ръководи дизайнерския отдел на Ferrari, има опит с работата за Lancia и Maserati, но няма значителни проекти в портфолиото си.

2019 Ferrari SF90 Stradale Източник: WIKIMEDIA/Unknown photographer

Такива хора често търсят начин да оставят своя отпечатък, като използват репутацията на вече утвърдени марки, което може да доведе до компрометиране уникалността на самата марка. Въпреки че в началото се усеща влиянието на Pininfarina, с времето този отпечатък започва да изчезва, а новите модели на Ferrari стават все по-безлични и лишени от характерните за марката черти.

Решенията, взети през този период, не довеждат до желаните резултати и през 2016-та Fiat започва да продава своите 90% от Ferrari на компанията Exor N.V. Въпреки това, тази смяна на ръководството също не води до значими положителни промени.

Ferrari Monaco Източник: WIKIMEDIA/Unknown photographer

През последните години Ferrari още повече се отклони от първоначалните си принципи, като добави джип в каталога си и стартира производството на коли с 6-цилиндрови двигатели. Моделите на марката започнаха да приличат на неуспешен опит за фейслифт на стари автомобили – кичозни и футуристични, които изглеждат като извадени от видеоигри или, още по-лошо, като копия на Chevrolet.

Най-голямото разочарование беше новият модел F80 – опит за препратка към легендарния F40, който по-скоро приличаше на неудачно копие на Ford GT. Нещото, което не може да се отрече обаче е, че тези модели, колкото и да са далечни от това, което някои биха нарекли "истинско Ferrari", са изключително популярни.

Ferrari F80 Източник: WIKIMEDIA/By Pauls

Въпреки разочарованието на верните фенове, Ferrari отчете значителен ръст на печалбите през последните години, благодарение на новите си решения. Множество от техните модели вече имат дълги списъци от чакащи, което е доказателство за успеха на тази стратегия.

Това обаче е ясен сигнал за изместването идентичността на марката – ако някога тя беше лидер в задаването на тенденции, днес изглежда само следва новите модни тенденции. Със своите последни дизайни, Ferrari се стреми да привлече по-млада аудитория, която се интересува повече от името на марката, отколкото от нейната история и наследство.

Ferrari Purosangue Източник: WIKIMEDIA/By Alexander

Ferrari не е просто марка; тя е символ на страст, стремеж и преодоляване на трудности. Или поне така беше в началото. С напредване на времето, единственото, което остава от марката, е името. Тя се експлоатира безсрамно от корпоративен конгломерат, докато наследникът на фамилията – Пиеро Ферари – е безсилен да промени нещо, заемайки формална позиция като заместник-директор с малък дял.

Днес компанията е 60% публична собственост, 30% собственост на Exor и 10% на Пиеро Ферари.

Марката, която беше обичана заради своето наследство, сега се е трансформирала в инструмент за продажба на продукт. Феновете могат само да се надяват, че някъде в бъдещето Ferrari отново ще попадне в ръцете на хора, които да я обичат и да я върнат на правия път.

Източник: WIKIMEDIA/By Alexander

 

 

Ключови думи

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама