50 години по-късно

11:55, 04 май 25 / Свят Шрифт:
Вангелия Чорбаджийска

Преди половин век, по американското военно радио в Сайгон звучи пращящ запис. Той съобщава, че температурата е "105 градуса и се покачва". Следва 30-секунден откъс от песента "White Christmas".

Това е тайният сигнал за започване на спешна евакуация.

След близо 15 години на бойни действия, 140 милиарда долара и 58 220 загинали американци, последната база на САЩ в Сайгон пада и Виетнамската война приключва. Или поне така изглежда.

2 май 1975  Източник: Wikimedia/By J.R. Sheppard

Американските вестници публикуват снимки от края в Сайгон, които остават в колективната памет на нацията - тълпи, катерещи се по покрива на американското посолство, в опит да се качат на последните хеликоптери.

Бяхме свидетели на умиращ пред очите ни град. Толкова много хора бяха загинали във Виетнам и всичко това просто изчезна. Но травмата беше голяма. Мнозина от нас не осъзнаха, че трябва да се справим с нея, цели 20–30 години. Ако го бяхме направили по-рано, щяхме да спасим много бракове и много черни дробове, спомня си морският пехотинец Дъглас Потрaц.

Източник: Wikimedia/U. S. Marines in Vietnam

Виетнамската война оставя дълбока, незарастваща рана и в американското общество.

Най-модерната армия в света се впуска в гражданската война на Виетнам през 60-те, с убеждението, че победата над комунистическите бунтовници ще бъде бърза. "Нашата машина беше разрушителна и универсална", пише военният кореспондент Майкъл Хер, в мемоарите си "Dispatches" от 1977-ма. "Тя можеше да прави всичко. Освен да спре".

Източник: Wikimedia/Lance Cpl. Tatyana Barnett

Падането на Сайгон поставя началото на период на национален самоанализ, който променя начина, по който САЩ възприемат себе си. Доверието е напълно разрушено. Подозренията проникват дори в попкултурата. В първия филм за Рамбо, врагът, с който ветеранът Джон Рамбо трябва да се бори, е собственото му правителство. Годината е 1982-ра.

През следващите десетилетия кандидатите за президент осъждат Виетнамската война. Те се  опитват да почетат онези, които са се сражавали. И заеедно с това обвиняват противниците си в измама и укриване от наборна служба.

Източник: Wikimedia/The Vietnam War Memorial

Когато САЩ нахлуват в Ирак и Афганистан, политиците спорят дали конфликтите са същите като Виетнамския, или нещо съвсем различно. После идва падането на Кабул, през 2021-ра. И сцените са плашещо подобни - отчаяни тълпи, стичащи се към шепа паникьосани морски пехотинци.

Днес доктрината на Тръмп, "Америка на първо място", напомня за нетърпението, довело до изтеглянето на САЩ от Виетнам.

Източник: Wikimedia/Creative Commons Zero

Същото както политиците през 70-те смятат, че намаляването на загубите ще заличи вътрешните разломи, администрацията на Тръмп настоява за бързо свиване на контингентите в Сирия и Афганистан. И твърди, че продължителното присъствие поражда "безкрайни войни", водещи до изпразване на националната хазна.

Същевременно, половин век след изтеглянето на последните пехотинци от Сайгон, Азия отново се учи да живее с друга велика сила. Китай. Този път без участието на американци...

Източник: Wikimedia/Luong Thai Linh

Напишете коментар
Коментари: 2
1 Анонимен 10:31, 05 май 25

Някой не си е научил урока явно,но този път войната на Байдън и компания в Украйна срещу Русия има различен резултат-икономически,политически и морален фалит на фашистка Европа на Урсула.......

2 Анонимен 17:15, 06 май 25

Фашистка Русия е туморът на Европа. Смело и умело се движи към разпад.
Ура! Слава на Украйна!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама