50 години по-късно

Преди половин век, по американското военно радио в Сайгон звучи пращящ запис. Той съобщава, че температурата е "105 градуса и се покачва". Следва 30-секунден откъс от песента "White Christmas".

Това е тайният сигнал за започване на спешна евакуация.

След близо 15 години на бойни действия, 140 милиарда долара и 58 220 загинали американци, последната база на САЩ в Сайгон пада и Виетнамската война приключва. Или поне така изглежда.

2 май 1975  Източник: Wikimedia/By J.R. Sheppard

Американските вестници публикуват снимки от края в Сайгон, които остават в колективната памет на нацията - тълпи, катерещи се по покрива на американското посолство, в опит да се качат на последните хеликоптери.

Бяхме свидетели на умиращ пред очите ни град. Толкова много хора бяха загинали във Виетнам и всичко това просто изчезна. Но травмата беше голяма. Мнозина от нас не осъзнаха, че трябва да се справим с нея, цели 20–30 години. Ако го бяхме направили по-рано, щяхме да спасим много бракове и много черни дробове, спомня си морският пехотинец Дъглас Потрaц.

Източник: Wikimedia/U. S. Marines in Vietnam

Виетнамската война оставя дълбока, незарастваща рана и в американското общество.

Най-модерната армия в света се впуска в гражданската война на Виетнам през 60-те, с убеждението, че победата над комунистическите бунтовници ще бъде бърза. "Нашата машина беше разрушителна и универсална", пише военният кореспондент Майкъл Хер, в мемоарите си "Dispatches" от 1977-ма. "Тя можеше да прави всичко. Освен да спре".

Източник: Wikimedia/Lance Cpl. Tatyana Barnett

Падането на Сайгон поставя началото на период на национален самоанализ, който променя начина, по който САЩ възприемат себе си. Доверието е напълно разрушено. Подозренията проникват дори в попкултурата. В първия филм за Рамбо, врагът, с който ветеранът Джон Рамбо трябва да се бори, е собственото му правителство. Годината е 1982-ра.

През следващите десетилетия кандидатите за президент осъждат Виетнамската война. Те се  опитват да почетат онези, които са се сражавали. И заеедно с това обвиняват противниците си в измама и укриване от наборна служба.

Източник: Wikimedia/The Vietnam War Memorial

Когато САЩ нахлуват в Ирак и Афганистан, политиците спорят дали конфликтите са същите като Виетнамския, или нещо съвсем различно. После идва падането на Кабул, през 2021-ра. И сцените са плашещо подобни - отчаяни тълпи, стичащи се към шепа паникьосани морски пехотинци.

Днес доктрината на Тръмп, "Америка на първо място", напомня за нетърпението, довело до изтеглянето на САЩ от Виетнам.

Източник: Wikimedia/Creative Commons Zero

Същото както политиците през 70-те смятат, че намаляването на загубите ще заличи вътрешните разломи, администрацията на Тръмп настоява за бързо свиване на контингентите в Сирия и Афганистан. И твърди, че продължителното присъствие поражда "безкрайни войни", водещи до изпразване на националната хазна.

Същевременно, половин век след изтеглянето на последните пехотинци от Сайгон, Азия отново се учи да живее с друга велика сила. Китай. Този път без участието на американци...

Източник: Wikimedia/Luong Thai Linh