На 84, икономистът, който преосмисли глобалното развитие чрез микрофинансирането, се завърна на политическата сцена. Една неочаквана, но ключова фигура, в повратен момент от съвременната история на Бангладеш.
Основател на Grameen Bank, носител на Нобелова награда за мир и световно признат, за усилията в борбата с бедността.
Мухамад Юнус дълго време стоеше далеч от политиката, особено след години на публично очерняне и натиск от страна на премиера Шейх Хасина.
Но в началото на 2024-та Бангладеш навлезе в още по-дълбока авторитарна криза. В страната избухнаха масови студентски протести. И новото поколение демонстранти потърси в Юнус. С призив за демократично обновление.
Шест месеца по-късно, той все още се ползва с широко уважение, но съмненията за способността му да управлява постепенно нарастват. Заради липсата на темпо в обещаните реформи.
Да печелиш пари е щастие. И това е голям стимул. Но да правиш другите щастливи е супер щастие.
Ето какво мислят световните медии по въпроса:
Grameen Bank, Bangladesh
"Юнус използва своята международна репутация, за да привлече внимание към Бангладеш и да насърчи инвестиции, в подкрепа на реформите. Той подчертава необходимостта от социална справедливост, устойчиво развитие и включване на гражданското общество в управлението.
Според него, политиката трябва да се ръководи с морал и състрадание, а не с разделение и конфронтация". The Medium, 09.04.2025
"Той не е романтик. Когато светът го аплодираше за микрокредитите, отказа да ги патентова, за да могат всички да ги ползват. Защото вярва, че демокрацията не е еднодневен избор, а е постоянен процес. Че конституцията не е формалност, а морален договор.
И може би затова днес е под натиск — понеже отказва да бърза. И настоява, че новият Бангладеш трябва да се изгради с внимание, а не със страх". AP News, 28.03.2025
"Въпреки усилията за въвеждане на реформи, Юнус се сблъсква с нарастващо напрежение. Политическите партии настояват за провеждане на избори до декември. А Юнус предлага по-дълъг времеви хоризонт за осъществяване на необходимите реформи.
Освен това, отношенията му с армията стават все по-напрегнати. Това поставя под въпрос дълго и продължително лидерство". The Economist Time, 23.05.2025
"Той гледа на бедността не като на статистика, а като на лична обида срещу човешкото достойнство. Въпреки това не заплашва и не обвинява своите съперници. Не си играе на национализъм и не враждува. Точно в това обаче някои виждат неговата слабост.
Политическите акули усещат липсата на агресия. Някои вече го обвиняват, че бави процеса. Че е прекалено мек. Че не знае как да управлява една буря.
А той, може би, просто не иска да я управлява. За да я успокои". Le Monde, 10.04.2025
"Мухамад Юнус не търси радикална смяна на системата с едно движение, а залага на постепенно и методично изграждане на институциите, които да гарантират стабилна демокрация и социална справедливост.
Той вярва, че устойчивите промени се постигат чрез добре обмислени стъпки и диалог между различните политически сили. А не чрез внезапни и насилствени промени, които водят до хаос и нестабилност.
В този смисъл Юнус демонстрира дълбоко уважение към процеса и институциите, като предпочита да гради мостове, а не да събаря стени. Това го прави по-скоро търпелив и стратегически мислещ лидер, отколкото революционер с еднократна и експлозивна програма.
Юнус знае, че демокрацията не е моментен акт, а постоянен процес, който изисква постоянно усъвършенстване, ангажираност и готовност за компромиси.
Неговият подход се фокусира върху изграждане на доверие в обществото и институциите. Което е ключово за дългосрочната стабилност на страната. Тази философия го отличава от много традиционни политици, които често се стремят към бързи резултати, за сметка на устойчивостта". The Financial Times, 09.04.2025
Бедността е липса на всякакви човешки права. Раздразнението, враждебността и гневът, породени от крайната бедност, не могат да поддържат мира в никое общество.
Всички снимки в материала: WIKIMEDIA COMMONS
Уважаеми мисирки от националните медии предлагам ви да зададете на Бойко Борисов,ако смеете следния въпрос :Кой го принуди да поиска извънреден конвергентен доклад за еврото и с какво???Всички знаем,че той не мисли само изпълнява заповеди.