Такова било мнението на организация от майки, заради бутилката вино в кошницата, с която Червената шапчица отива при баба си. За което, приказката е изхвърлена от учебниците в някои американски щати.
А дали "Десет малки негърчета" на Агата Кристи ще продължава да излиза с това политически некоректно, но оригинално, заглавие? Интересен въпрос, който е решен със замах още през 1940-та, при първото издание на книгата в САЩ. Най-продаваният криминални роман за всички времена излиза под името "And Then There Were None".
Източник: WIKIPEDIA/By Otto Kubel
Нещата очевидно се задълбочават през годините и придобиват все по-причудливи форми и размери. Антикварите обаче винаги са потривли ръце в подобни случаи, предвкусвайки потенциалния колекционерски интерес.
Всеизвестен пример е американският лексикален преход от обидното негри, през цветнокожи, до политически коректнто афроамериканци. По-малко популярна е замяната на инидианци с коренни жители.
Политическата коректност може и да изглежда древна, но всъщност е дефинирана някъде през 70-те години на миналия век. Напоследък е актуална и на наша почва. Особено след 1989-та, когато новите реалности връхлетяха замразеното от комунистическата идеология българско общество.
Източник: WIKIPEDIA
Речникът се усложнява, но засегнатите са по-малко. За примери с подмяна като сакат с инвалид, или още по-сложното - хора в неравностойно положение, няма да ни стигне цяла страница. С тях речта отива в комична посока, но политическата коректност е факт, с който все повече се съобразяваме.
Aмериканскиqt политолог и журналист Уилям Сафир, не намира за абсурдно замяната на често употребявани думи в езика с нови. Той определя политически коректното като подчиняващо се на либералните или крайнолеви възгледи по сексуални, расови и екологични въпроси. Критиците на подхода го свеждат до обикновена употреба на евфемизми.
Все пак, поведението на всички съобразяващи се с малцинствените групи е поведение, зачитащо техните равни с другите права и свободи.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/FEHIM DEMIR
Терминът "политическа коректност" често се използва иронично. Не само в ежедневието, но и в изкуството. Среща се в комикси и карикатури. Ето какво твърди комикът Джон Клийз, от височината на своя авторитет и ръст от 196 см, за принудата да сте политически коректен: "Проблемът е, че ако искате да си правите шеги с хора, които могат да ви убият, има тенденция да се въздържате малко". Той, разбира се визира мюсюлманските фундаменталисти, които приемат религиозни учения буквално.
Същото се отнася и до крайностите в политиката. Неприятното според Клийз е, че когато си в компанията на свръхчувствителни хора, не можеш да се отпуснеш и да бъдеш спонтанен. Защото нямаш идея какво може да ги обиди. Изключително активен в тази посока е английският актьор, режисьор и сценарист, прочут като един от Монти Пайтън, който споделя чутото от негов приятел психиатър:
Ако хората не могат да контролират емоциите си, тогава започват да се опитват да контролират чуждото поведение.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/KIM LUDBROOK
Неизбежно стигаме до въпроса, кое налага и необходим ли е този усложнен език, с който да обозначаваме съществуващите различия между половете, сексуалната ориентация, цвета на кожата, недъзите, религията и политическите убеждения?
Нима това ще осигури спокойствие и хармоничност в отношенията между хората? Етикетите пречат или помагат за разбиране на съдържанието? Със сигурност, ако хората бяха като киселото мляко, правилният отговор би бил в полза на етикета. Но индивидуалността е нещо твърде различно и не се нуждае от определения, които да я ограничават. Особено ако съдържат обида.
Така че, може би, по-добре ще бъде да избягваме "етикетирането" на хората.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/J.L CEREIJIDO
Добави коментар