Геополитическият свят далеч не е плосък. Местоположенията имат огромна роля в световните стратегически търкания. Като някои райони са много по-важни от други. Причините са различни, но борбата за контрол е безмилостна и поддържа непрекъснато напрежение между големите геополитически играчи.
Докато малките са предимно потърпевши...
WIKIMEDIA Peter Hubert
Въведение
Някога отхвърляна като геополитически вакуум между империите, Централна Азия отново се превръща в магнитен полюс за глобални амбиции.
Но вече не е XIX век и Играчите не са имперски генерали и колониални агенти. Фронтовите линии на съвременната "Велика игра" се очертават от алгоритми, тръбопроводи, железопътни линии и сателитни мрежи.
WIKIMEDIA Matti Blume
Китай интегрира своите магистрали и системи за наблюдение; Русия изпраща войски и бомбардира с добре подбрана пропаганда; Съединените щати предлагат своята "помощ", в замяна на... каквото може да се вземе, а Турция, Иран и Европейският съюз си отвоюват позиции чрез търговски споразумения, образователни програми и мека сила.
Някога невидими, столици като Ташкент, Нур-Султан, Душанбе, Ашхабад и Бишкек вече не са пионки. Те са балансьори, които оперират в свят, където неутралитетът не е да пасуваш, а да имаш активна стратегия, с големи залози.
Ашхабад WIKIMEDIA John Pavelka
Исторически контекст
Изразът "Великата игра" е въведен през XIX век от британския разузнавач Артър Конъли. Той описва стратегическото съперничество между Британската и Руската империя, за влияние в Централна Азия.
По онова време Лондон се опасява, че стабилното настъпление на Москва може да застраши британското управление в Индия. Следват десетилетия на шпионаж, тайна дипломация и геополитически маневри. Като суровите терени на Афганистан, Персия и Кавказ се превръщат в предна линия на империалистическата надпревара.
Артър Конъли WIKIMEDIA James Atkinson
"Великата игра" добива широка културна разпознаваемост чрез романа "Ким" на Ръдиард Киплинг, който разказва напрегнатата политическа "игра на шах" от онзи период.
През десетилетията след разпадането на Съветския съюз, Централна Азия излиза от сянката на империята. Говорим за Узбекистан, Казахстан, Таджикистан, Туркменистан и Киргизстан.
Ръдиард Киплинг WIKIMEDIA Bonhams
Тези държави наследяват граници, институции и инфраструктура, формирани под съветска власт. Но пък разполагат с богати природни ресурси, което вдига стратегическата им стойност.
През по-голямата част от постсъветския период, регионът поддържа деликатен баланс и развива икономически връзки с външния свят. Но си остава зависим от Москва - за сигурност и търговия.
Стратегическо значение
WIKIMEDIA DR Sweeny
Днес този баланс е подложен на изпитание. Издигането на Китай като световна икономическа сила, войната в Украйна и бавният разпад на американското еднополюсно господство, чертаят нова геополитическата карта.
В тази променяща се среда, Централна Азия заявява своето значение и това се дължи на следните няколко фактора.
WIKIMEDIA president.az
Първи фактор Китайската нициатива "Един пояс, един път" разчита силно на Централна Азия. Главно за свързване на неговите пазари с Европа - чрез жп линии и пътища.
Средният коридор, който преминава през Казахстан и Каспийско море, набира скорост, особено след като войната в Украйна направи северните маршрути опасни. Същевременно развитието на регионални логистични хъбове в Ташкент и Алмати позиционира тези градове като критични възли в евразийската инфраструктура.
Ташкент WIKIMEDIA Muso
Втори фактор. Казахстан притежава най-големите запаси от уран в света, плюс значителни петролни находища. А Туркменистан разполага с четвъртите по големина запаси на природен газ.
Узбекистан и Киргизстан имат значителни находища на злато, заедно с други полезни изкопаеми. Това превръща региона във важен енергиен източник и обект на интерес от страна на Русия и Китай. Но и от Запада, който търси диверсификация на енергийните доставки.
WIKIMEDIA U.S. Energy Information Administration
Трети фактор. Централноазиатските държави, особено Таджикистан и Узбекистан, са на предната линия по отношение на потенциални бежански вълни, трансгранична милитаризация и наркотрафик.
Тази ситуация отваря врати за външни сили, предлагащи сигурност и сътрудничество.
Русия поддържа военни бази в Таджикистан и Киргизстан и ползва Организацията на договора за колективна сигурност, като инструмент за регионално влияние. Китай също тихомълком разширява своето присъствие, особено в Таджикистан. Докато САЩ и партньорите от НАТО продължават да участват, чрез помощ в сигурността и обмен на разузнавателна информация.
WIKIMEDIA Мацква.ру
Четвърти фактор. Сложната конструкция на геополитическото съперничество в региона включва военни и икономически инструменти. Но да не забравяме "меката сила", културната дипломация и различните модели на управление.
Русия използва езиковите и историческите си връзки. Турция укрепва присъствието си чрез общия тюркски произход и Организацията на тюркските държави. Иран участва през религиозни, търговски и идеологически канали. А Западът поставя акцент върху демократичното управление и развитието на гражданско общество.
Заключение
Илюзията, че Централна Азия може да бъде просто транзитна територия се разпада.
WIKIMEDIA Zac Allen
Държавите в региона вече не са пионки, местени от Пекин, Москва или Вашингтон. Те са играчи в шахматната партия. Със собствена амбиции, независимо от историята и страховете им. Защото Централна Азия има нова геополитическа роля.
А дали ще се освободи от цикъла на външна зависимост и вътрешна стагнация, или просто ще премине от една сфера на влияние към друга, зависи от способността на региона да изпреварва промените.
За да придобие и нова идентичност.
WIKIMEDIA Ken and Nyetta
Добави коментар