Той е политик от школата на добре премерения патриотизъм. Достатъчно твърд, за да изглежда решителен и достатъчно умерен, за да не бъде радикален. Опитва да се позиционира като глас на моралната чистота, в един объркан свят. Особено когато дискутира външна политика, Китай или Куба.
Не случайно, Марко Рубио често използва лични и емоционални разкази, за да придаде човешко лице на идеологическите си позиции. Но избягва крайностите. Поведението му е на внимателен стратег.
WIKIMEDIA Own file
И макар да е лоялен на партийната линия, погледът ми е насочен към глобалната сцена. Където гради образа си на бъдещ държавник.
В политически план, външната политика никога не важна, докато не стане важно. И тогава става много важна.
Ето какво мислят световните медии по въпроса:
WIKIMEDIA U.S. Government
"Като метафора за трансформацията на Републиканската партия от XXI век, трудно може да се намери по-добър изходен пункт от книгите на Рубио. Подобно на много изгряващи политици, през 2012-та, той издаде автобиографична книга, озаглавена "Един американски син". Тя се опира силно на неговото оптимистично виждане за американската мечта.
Аз съм дете на имигранти, пише той.
Един американец с история, започнала другаде. И със специално място в сърцето за земята на изгубените мечти, която родителите напускат, за да не изгубят децата им своите.
WIKIMEDIA State of Florida
Политическият разказ на Рубио за възхода от бедност до успех пасваше на изненадващото му издигане до Сената на САЩ. Той изглежда разбираше, че само защото си избран като бунтар, не означава, че трябва да управляваш като такъв". The New York Times, 08.12.2024
"Той често говори пред американците за жестокостта на комунистическия режим в Куба и нуждата от твърда линия срещу диктатурите. И все пак, в собствения му история има нещо странно. Майка му, казва той, се върнала доброволно в Куба след победата на Кастро.
Защото смятала, че "той е победил лошите".
WIKIMEDIA U.S. Department of State
Тази подробност подкопава основния му политически разказ. Вместо ясно разграничаване между добро и зло, историята показва объркване, надежда и дори известно доверие към режима, който днес демонизира.
Личният му наратив, използван като доказателство за моралната чистота на антикомунизма му, всъщност разкрива колко сложни и нееднозначни са били изборите на кубинците в онзи времена". Le Monde, 15.05.2025
WIKIMEDIA U.S. Department of State
"Определянето на американската външна политика е работа на Тръмп, а не на Рубио. И той още от самото начало е заявил, че ще прилага визията на своя началник.
Въпреки това, повечето политици, които влизат в президентския кабинет, жадуват за ролята на водеща фигура. Искат те да изготвят, оформят и ръководят политиката в своята сфера.
Искат да упражняват власт, а не просто да следват нареждания. И поне в минимална степен искат да влияят върху политиката на президента". POLITICO, 17.02.2025
WIKIMEDIA The White House 250801
"Критиците обвиняват Рубио в опортюнизъм.
Твърдят, че той цинично е изоставил убеждения си, за да изгради политическа кариера. Според тази интерпретация, надеждите на Рубио да стане кандидат на Републиканците за президент, през 2028-ма, зависят от спечелването на поддръжниците на MAGA.
И използването на същото усещане за обида, което на два пъти изстреля Тръмп в Белия дом.
WIKIMEDIA Office of the Vice President of the United States
Той не е първият политик, който жертва принципите си в името на политическите амбиции. Но със сигурност извежда това на ново ниво". The Financial Time, 23.07.2025
"Марко Рубио се възприема като традиционен политик с класически консервативни възгледи. В момента той служи в администрация, чийто публичен образ е на "технологичен милиардер без предишен политически опит", който се стреми радикално да отслаби федералните агенции.
WIKIMEDIA Ministerie van Buitenlandse Zaken
Новият държавен секретар е натоварен с прокарването на нестандартната международна програма на Тръмп - сближаване с Русия, поемане контрола над Панамския канал, закупуване на Гренландия и "придобиване" на Газа.
Анализаторите посочват, че Рубио е мотивиран както от убеждението, че САЩ трябва да играят водеща роля на световната сцена, така и от лични амбиции. Същите, които го подтикнаха да се кандидатира за президент през 2016-та и след това да се издигне в редиците на Републиканската партия". Aljazeera, 20.02.2025
Най-трагични са не потисничеството и жестокостта на лошите, а мълчанието на добрите по въпроса.
Добави коментар