Той винаги е изглеждал различно от традиционните гръцки политици.
В държава, в която десетилетия наред властта се е въртяла около известни фамилии, като Папандреу и Караманлис, той тръгва от студентските протести и левия активизъм. Без семейни привилегии, но с ясно изразен дух на неподчинение.
За някои е символ на бунта – човекът, който обеща да сложи край на строгите икономии и да оспори властта на европейските елити. За други обаче е опасен популист, чийто език изпреварва реалните управленски умения.
Алексис Ципрас винаги е въплащавал образа на модерен радикал – без вратовръзка, млад и неотменно готов да влезе в открита конфронтация.
Което е рязък контраст с изгладените и предпазливи технократи от Брюксел.
И все пак, неговото управление разми границите между революцията и компромиса. Без да остави яснота дали Ципрас беше последният истински бунтар на европейската политика или просто още един лидер, преобразен от системата.
Ще направя всичко по силите си, за да запазим Гърция в еврото и в Европа.
Ето какво мислят световните медии по въпроса:
"Някога възприеман като размирника на Брюксел, Ципрас в крайна сметка се утвърди като реформатор. По време на неговия мандат, след близо десетилетие финансови помощи, Гърция официално излезе от спасителните програми.
Въпреки това, политиката на икономии и тежките икономически условия доведоха до поражението му на изборите през 2019 г. Оттогава насам лявата опозиция остава разпокъсана и разделена на малки партии, които не успяват да оспорят властта на консервативното управление.
Що се отнася до Ципрас, той до голяма степен остана на заден план и рядко прави публични изявления за политическото бъдеще на страната." Euractiv, 26.08.2025
"Алексис Ципрас е дете на едно ново начало. Роден е в Атина през 1974 г., само три дни след падането на военната хунта. Не идва от богатите семейства или политическите династии, които традиционно управляват Гърция.
Учи в държавно училище, в квартал от средната класа и именно там започва да се бунтува – първо като ученик, когато повежда протест срещу образователната политика. Години по-късно този бунтарски дух го издига до премиерския пост, където стига до крайности в опит да спаси Гърция от политиката на сурови икономии." BBC, 21.09.2015
"Ципрас остава свързан с болезнените спомени от онези години. През 2015 г., когато беше начело, гърците гласуваха срещу строгия спасителен план на Европа и страната едва не излезе от еврозоната. Социалното напрежение отново се покачи, а темата "Grexit" стана водеща.
Много млади хора, които са израснали по онова време, носят белезите от управлението на СИРИЗА. Днешното поколение, оформено от кризата и икономическия срив, предпочита прагматизма пред радикалните обещания и мнозина от тях казват, че в повечето случаи биха дали гласа си за консерватор." The New York Times, 24.06.2023
"Осем години след като покори Европа, Ципрас заяви, че се оттегля, за да отстъпи място на нов лидер, който да ръководи "дълбокото обновление" на СИРИЗА. В Европа малко политици от левицата са били толкова успешни.
Възползвайки се от вълната на популистка реторика, Ципрас бе приветстван като неудържима сила, която не се страхува да се изправи срещу непоклатимите международни кредитори на една почти фалирала държава. И това докато гневът нарастваше заради тежките реформи, съкращения и увеличения на данъците, изисквани в замяна на спасителни заеми." The Guardian, 29.06.2023
"Ципрас работи методично за обновяване на публичния си образ, т.нар. ребрандиране. Той избира добре организирани публични изяви. Обвинява правителството, че е предизвикало криза на доверието в институциите и върховенството на закона. И говори за необходимостта от "национален план за възстановяване, от отговорно правителство, което не обслужва установени интереси".
От друга страна е съсредоточен върху глобалните предизвикателства и поставя на преден план нуждата прогресивните сили да се противопоставят ефективно на крайната десница в Европа и Съединените щати." Greek Reporter, 12.08.2025
Опитът от предишните години води до следното заключение: в политиката има една моралност, а в икономиката – друга. След 89-та моралността на икономиката напълно надделя над етиката на политиката и демокрацията.
Всички визии в текста са от Wikimedia Commons
Добави коментар