Дълго време, преди да съществуват нациите, хората са рисували знаци по телата си, издълбавали са тотеми или са носили амулети. Тези символи са трансформирали сложните разкази в нещо мигновено разпознаваемо: „ние“ срещу „тях“.
Модерното знаме продължава да изпълнява същата функция. То опростява хаоса на политиката в едно единствено послание: ето кои принадлежат тук, и кои – не.
PIXABAY Miguel A. Padrinan
Тревожното обаче, в настоящата вълна от крайно десни знамена, не е само тяхната символика, но и скоростта на разпространението им. Това, което някога е отнемало десетилетия – постепенно натрупване на идентичност и изграждане на политически движения, сега може да се случи за седмици.
Нов дизайн на знаме се появява онлайн, споделя се от анонимни инфлуенсъри, след това изгрява по протести, футболни стадиони... и накрая в парламента.
Мембраната между дигиталната провокация и физическата мобилизация е станала опасно тънка.
PIXABAY Pete Linforth
Тази скорост не е случайна. Тя е резултат от това, което можем да наречем „мрачна синергия между дезинформация и провокация“.
Десницата се научи, че всяко знаме, развято с гняв, всяко видео на изгорен или защитаван символ, умножава неговото влияние. Конфронтацията захранва алгоритми, оптимизирани не за истина, а за ангажираност.
PIXABAY Euphoric Voyager
По този начин знамето се превръща едновременно в символ и оръжие. Прост предмет, който произвежда внимание, възмущение и лоялност наведнъж.
Левицата, за разлика от това, често се затруднява в нова среда.
През XX век телевизията и печатните медии играят ролята на полудоверени съдии в обществения дебат. Една реч, възхваляваща националистически предразсъдъци, се публикува редом с коментар, който я опровергава.
PIXABAY Leonid
Така читателят или зрителят е разполагал с известен достъп до контрааргументи. Но днешната дигитална екосистема функционира различно. Онлайн групите се изолират от инакомислие.
Знамето може безкрайно да се тълкува като свято, героично или дори мистично, но несъгласните гласове се филтрират като враждебни – така не се получава дебат, а кръг на принадлежност, който бързо ескалира в радикализация.
PIXABAY Sinisa Maric
Ето защо появата на тези знамена носи такава заплаха. Отвън те може да изглеждат като тийнейджърски провокации, равносилни на графити за „харесвания“. Но вътре в затворената логика на онлайн радикализацията този първи жест обикновено е началото на едно пътуване.
Някой тийнейджър окача иронично знаме в стаята си, споделя снимка, получава одобрение от общността и постепенно навлиза в дълбокото. Следващите стъпки рядко са планирани, но следват гравитацията на групата – посещение на митинги, скандиране на лозунги, а понякога и присъединяване към тълпи, които заплашват малцинства.
PIXABAY OpenClipart-Vectors
Един ден развяваш знаме, а на следващия обграждаш джамия. Преобразяването е постепенно, но реално.
Прекъсването на този цикъл е изключително трудно, защото той не се развива на терена на рационалния аргумент. Може да вярваме, че разобличаването на лъжи или представянето на факти ще спре радикализацията.
PIXABAY Rudy Liggett
Но за някой, чиято идентичност е обвързана със знаме, противоречието не изглежда като информация, а като атака. Колкото по-силно натискат външните сили, толкова по-сплотена става групата.
В този смисъл знамето функционира не толкова като пропаганда, колкото като ритуал.
И се пази от поругаване с такава ярост, сякаш е религиозна реликва.
PIXABAY OpenClipart-Vectors
За малкия човек това създава едновременно фино и дълбоко объркване. Защото нещо, което някога е изглеждало като неутрален знак на държавността, вече се възприема като провокация.
Когато някой види „Звездите и ивиците“ разгънати на митинг, дали ще ги възприеме като празник на демократичните идеали или като утвърждаване на изключващ национализъм?
PIXABAY GFK DSGN
Или когато руското знаме се вее по площадите – дали е символ на голяма и разнообразна нация или на имперска носталгия и агресия?
Отговорът зависи по-малко от самата материя и повече от обкръжаващия контекст на радикални символи, които размиват границите между гордост и заплаха.
PIXABAY Leonid
Американското и руското знаме, някога монолитни в своята символика, днес съществуват на фрагментиран пазар на значения. За една група те остават източник на гордост, докато за друга служат като предупреждение за потисничество.
В дългата перспектива на историята това не е нещо ново.
Символите винаги са били предмет на оспорване. Но разликата днес е в скоростта и обхвата на реинтерпретацията. И всичко това поставя малкия човек в психологически капан. Символичната сила на знамето вече не принадлежи на общността като цяло, а на тези, които са най-готови да го превърнат в оръжие.
PIXABAY Dee
Добави коментар