За момент Coldplay изглеждаха едва ли не като различната група на новото хилядолетие.
Албумът Parachutes беше саундтракът на 2000 г., когато идващото поколение, изпълнено със съмнения и емоции, търсеше своите първи идоли.
Тогава Coldplay изглеждаха искрени и живи. И сякаш можеха да бъдат гласът на цяла генерация.
Но времето има особения навик да променя всички. Така някога обраната и почти субкултурна група се превърна в една от най-комерсиалните и най-конформистките в света. Настоящото им турне например включва 10 концерта на "Уембли" – рекорд, който досега принадлежеше само на Тейлър Суифт.
Покрай всичко това обаче те паднаха в собствения си капан.
ЕПА/БГНЕС Siddharaj Solanki
Или поне в този на социалните мрежи, които ги направиха едни от най-конвертируемите музиканти в света. Скандалът с джъмбоекрана по време на концерт в Масачузетс почти заличи кариерите и личните животи на двама непредпазливи зрители.
Coldplay не намериха време за тези детайли – освен няколко уж забавни забележки – но други не се поколебаха да коментират. Например Oasis.
ЕПА/БГНЕС Adam Vaughan
Лиам Галъхър с характерния си северняшки маниер побърза да се намеси остро: "Какво правиш на концерт си е лично твоя работа. Ние сме тук, за да свирим. Никой не трябва да вижда кирливите ти ризи на огромен екран. Това е пълна глупост. Coldplay се опитват да продават всичко – освен музиката. Фокуси, светлини и мигащи екрани. Това няма нищо общо с рока".
ЕПА/БГНЕС Andy Rain
Брат му Ноел, инак по-умерен в изказванията си, този път се включи в хора: "На концерт трябва да се потопиш в момента. Не да показват личния ти живот пред всички. Тяхното не е концерт, а рекламна кампания".
Но този инцидент е само върхът на айсберга.
BGNES Facebook
Coldplay, които някога правеха общо взето откровена музика, се превърнаха в конфекция. Всичко е премислено и пресметнато. Още във Viva la Vida си пролича сериозното отклонение от първоначалния стил.
И макар промяната сама по себе си да не е лоша и да може да открие нови хоризонти – и в артистичен, и в личен план – те някак побързаха да се предадат и да прегърнат матрицата, която им гарантира успех.
WIKIMEDIA Raph PH
Да сравним с Radiohead.
След огромния успех на OK Computer те не се задоволиха с постигнатото и през 2000 г. решиха да експериментират с Kid A. Смелият завой в стила изненада както феновете, така и критиците. Но Radiohead все пак запазиха своята идентичност и артистичен заряд.
WIKIMEDIA Raph PH
Още един пример са Queens of the Stone Age, които преминаха от традиционния си стоунър рок в Songs for the Deaf от 2002 г. към по-експериментални и електронни звучения в ...Like Clockwork през 2013 г.
Но oпазиха своята автентичност, дори в моментите на радикални промени.
ЕПА/БГНЕС Salvatore Di Nolfi
Същото важи и за Metallica, които с Load и Reload (1996 и 1997) направиха сериозен завой от траш метъла към хард рок и алтернативна музика. Преминаването към по-мелодични и експериментални звуци беше срещнато със смесени реакции от феновете, но групата успя да съхрани автентичността си.
Промените доказаха, че дори една гигантска метъл банда може да е гъвкава и да не се страхува от риска на промяната – стига да не се "продаде" на комерсиализма. Въпреки критиките Metallica не се отказаха от новата си музикална посока и останаха верни на своите идеи.
ЕПА/БГНЕС Mariscal
Coldplay можеха да поемат по подобен път. Но избраха бавна и стратегическа трансформация, в която шоуто взе връх над музиката – все по-малко вдъхновение и все повече търговска марка.
Групата, която проби с интересни и лични текстове, се превърна в куха попсензация, която пълни стадиони, просто защото следва "печелившата" формула. И макар в това да няма нищо лошо, някъде по пътя Coldplay сякаш загубиха душата си. А с нея и причината, заради която се бяха събрали в началото.
Тяхната история ни напомня колко лесно можеш да изгубиш фокуса си и от уникално явление да се превърнеш в банален формат.
Добави коментар