Докато Столичният общински съвет провежда обществено обсъждане на предложените промени в Наредбата за организация на движението, темата за паркирането в София отново е във фокуса на граждани и бизнес.
Консултациите текат в периода от 24 септември до 23 октомври 2025 г., а становища могат да се изпращат и по електронен път на адрес: nikolay.r.ignatov@gmail.com. Проектът предвижда по-високи цени, ново работно време и разширяване на „Зелена зона“.
Но достатъчни ли са тези мерки, за да решат хроничния проблем на столицата с автомобилния хаос?
БГНЕС Боян Топчийски
Какво точно се променя?
От 1 януари 2026 г. всички такси и цени вече ще се плащат в евро. Най-осезаемата промяна е за „Синя зона“, където час престой ще струва двойно - 2 евро, а паркирането ще е разрешено максимум два часа. „Зелена зона“ също скача два пъти – 1 евро на час, но там шофьорите ще могат да оставят колата си до четири часа.
Работното време се удължава – „Синята зона“ вече няма да има почивен ден и ще е активна от понеделник до неделя между 08:30 и 20:00 ч., докато „Зелената зона“ ще остане със същия обхват, без неделя.
За живущите се въвеждат винетни стикери – 15 евро на месец за „Синя зона“ и 10 евро за „Зелена“. Годишните абонаменти съответно са 153 и 102 евро, а за втори автомобил цената ще се удвоява.
При служебните абонаменти сумите скачат значително: 664 евро месечно в „Синя зона“, 460 евро в „Зелена“ и 255 евро за паркомясто извън зоните.
Към това се добавят и нови санкции – 30 евро за скоба и 76 евро за „паяк“. А самата „Зелена зона“ се разширява сериозно – обхваща части от районите „Сердика“, „Красно село“, „Триадица“, „Възраждане“, „Изгрев“ и „Слатина“.
Повече пари за паркиране, по-малко коли ли?
На теория мерките изглеждат логични – по-висока цена, по-голям обхват, по-строг контрол, ограничени служебни абонаменти. На практика обаче остават нерешени големите проблеми.
Да, 2 евро на час в „Синя зона“ ще обезкуражат част от шофьорите, а включването на неделя ще удари онези, които разчитаха на „безплатния ден“. Но без адекватен обществен транспорт и удобни алтернативи, много хора ще продължат да използват колата – просто ще плащат повече или ще търсят вратички.
БГНЕС Стефан Василев
Още по-тревожно е, че в официалната оценка на въздействието изобщо не са идентифицирани рискове.
А рисковете са очевидни: пренасочване на автомобилния натиск към кварталите извън зоните; социално напрежение заради по-високите цени; повече „сиви практики“ – нерегламентирано паркиране, фалшиви стикери, хаос в междублоковите пространства. Пренебрегването им прави документа да изглежда повече като формално упражнение, отколкото като сериозен анализ.
Същото важи и за липсата на конкретни индикатори. Говори се за „подобряване на градската среда“ и „намаляване на вредните емисии“, но никъде не е посочено с колко процента трябва да намалее трафикът или колко минути средно трябва да спести търсенето на място. Без такива измерители ефектът остава неясен.
Бизнесът и малките предприятия – подценен фактор
Документът бегло признава, че промените ще засегнат малките и средни фирми, но не разглежда дългосрочния ефект върху тяхната конкурентоспособност. В райони с ограничено паркиране търговските обекти често губят клиенти. Липсва визия за компенсаторни мерки – например стимули за доставки с електрически превозни средства или обособени зони за кратковременно зареждане на магазини.
Виена като ориентир
София често се сравнява с Виена, но паралелите рядко са в полза на българската столица. В австрийската столица платеното паркиране обхваща цялата градска територия, без изключения за квартали или „свободни зони“. Да, там таксите са високи и правилата – строги, но същевременно градът е изградил плътна мрежа от метро, трамваи и автобуси, които правят автомобила ненужен за повечето жители. Платеното паркиране работи, защото е част от цялостна стратегия за мобилност, а не изолирана мярка.
Именно сравненията с европейските столици показват ясно, че повишаването на цените и включването на неделя в режима са необходими, но сами по себе си са недостатъчни. Разширяването на „Зелена зона“ ще донесе повече ред, но няма да реши системния проблем – липсата на бърз транспорт, безопасни велоалеи и крайно недостатъчно буферни паркинги.
БГНЕС Боян Топчийски
Докато анализите остават декларативни, без числа, без рискове и без визия за интегрирани алтернативи, София ще продължи да лекува симптомите, а не болестта.
Градът има нужда не просто от по-скъпо паркиране, а от нова транспортна философия. Иначе ще продължим да плащаме – с пари, с време и със здраве.
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Информативно, но нещо стилът не съответства на сайта…