Едва ли има по-точна илюстрация на упадъка в професионалния бокс от обявения мач между Антъни Джошуа и Джейк Пол! Бивш световен шампион срещу инфлуенсър, издигнал се благодарение на алгоритмите, а не на спорта…
Когато подобна среща се продава като "гранд събитие", е ясно, че в боксофиса вече се търси шум, а не класа.
Наричаният някога спорт на джентълмените все по-често прилича на пазар, на който най-важната валута са кликовете. Уменията остават на втори план. Мачове, които преди биха звучали като неуместна шега, вече се поднасят като централни атракции.
И проблемът не е в това кой се качва на ринга, а как цялата индустрия позволява подобно изкривяване да се превърне в норма.
Първият пласт на този разпад се вижда в навлизането на т.нар. Celebrity boxing. Джейк Пол, започнал като влогър, и KSI, още един символ на инфлуенсърската ера, се превърнаха в имена, продавани по-добре от доказани таланти.
Медиите ги следват, аудиторията е млада и многобройна, а промоутърите се усмихват доволно. Защото бизнесът работи.
Проблемът е, че подобни мачове подменят идеята зад бокса. Това вече не е спортът, който възпитава дисциплина, смирение и уважение към съперника, а сцена за интернет персонажи, които тепърва се учат как да стоят в гард.
Да гледаш човек, прекарал десетилетия в залата, да се изправя срещу някой, чиято "битка" до вчера е била със спада в гледанията, е подигравка към труда на поколения боксьори.
Boxingscene.com Stacey Verbeek
Неслучайно хора като промоутъра Франк Уорън наричат това фарс. И са прави. Защото, когато риалити културата заменя професионалната, спортът се изпразва от смисъл и остава само спектакъл.
Вторият аспект на проблема се крие в самите професионални боксьори, които все по-често се бият все по-рядко. Историческите стандарти са различни – епохите на Мохамед Али, Майк Тайсън и Ленъкс Люис бяха модел на постоянна активност и честота, с тежък ритъм във всяка състезателна година.
Според историческите анализи големите имена от миналото рядко са си позволявали дълги паузи, защото спортът тогава е бил състезателен бизнес, а не финансов монумент.
Рингът е бил мястото, което доказва стойността ти. Не спонсорските договори, не социалните кампании, а мачовете. Днес парадигмата е обърната. Големите имена излизат веднъж в година, понякога дори на две.
Битките се планират с месеци маркетинг, отлагат се, пренареждат се, докато най-накрая достигнат до феновете, които отдавна са забравили защо ги чакат. Когато професионалната честота падне толкова ниско, не е чудно, че публиката започва да търси алтернатива. И я намира в инфлуенсърските спектакли.
Вакуумът, който самите боксьори оставиха, беше запълнен от героите на интернет – с добра реклама и посредствени умения.
Третият елемент на деградацията е ролята на промоутърите и стрийминг платформите. Когато DAZN, ESPN+ и други подобни структури превърнат спорта в невъзможен за гледане без абонамент след абонамента и PPV след PPV-то, фенът логично се чувства изнудван.
Няма нищо джентълменско в това да продаваш достъп до спорта на цена, която надминава цените на цели развлекателни екосистеми. Особено когато съдържанието не си струва разхода. Вярно е, че платформите се борят за права, което покачва таксите, но в замяна "пускат" по 2–3 наистина големи мача в годината. Докато останалото са програми, които малцина гледат.
ESPN
Най-лоялните фенове – онези, които наистина милеят за бокса – се оказват натикани в ъгъла между скъпи абонаменти и заглавни събития, които са всичко друго, но не и чист спорт. Идеята боксът да бъде достъпен, народен и честен – да бъде спорт за зрителя, а не за акционерите – потъва в океан от комерсиални хитрини.
В крайна сметка и трите процеса водят до едно и също – спортът се отдалечава от корените си.
Боксът е създаден като арена за характер, воля и майсторство.
Но днес се е превърнал в бизнес модел, който обслужва алгоритми, рекламодатели и платформи. Професионалистите бягат от честите мачове, промоутърите гонят максимална печалба, а инфлуенсърите завземат ринга с агресивна самореклама.
Докато всичко това се случва, истинските фенове плащат цената – буквално и преносно. Те гледат как спортът, който е възпитавал поколения, се превръща в шумен панаир
И ако индустрията продължава да обслужва зрелището вместо умението, ако платформите продължат да продават достъп вместо да създават стойност и ако рингът стане сцена за аматьорски спектакли, а не за върхов спорт – тогава няма да има кой да пази традицията.
Защото просто ще бъде забравена.
Добави коментар