Западен Берлин, късното лято на 1976 г. Две музикални икони току-що са пристигнали от другия край на света.
От Лос Анджелис – в търсене на тишина, анонимност и шанс да се преоткрият. Дейвид Боуи и Иги Поп – бившият фронтмен на култовата група The Stooges – идват с различни кариери зад гърба си, но с общ проблем: кокаиновата зависимост.
Art Sheep
Световноизвестните съквартиранти се настаняват в скромен апартамент на Hauptstraße 155 в берлинския квартал Шьонеберг. Едва ли тогава са предполагали колко много те – и самият град – ще си помогнат взаимно да се променят.
По онова време Берлин е изолиран, разделен и евтин.
WIKIMEDIA Deutsches Bundesarchiv
Той предлага отдалечено убежище от музикалната индустрия и една емоционална хладина, която подхожда и на двамата. Боуи иска да изчезне. Иги има нужда да оцелее. Далеч от прожекторите, дните придобиват структура: дълги разходки, музеи, плочи и дисциплинирана работа в студиото.
Славата временно отстъпва място на рутината.
Art Sheep
Всички познават т.нар. "Берлинска трилогия" на Боуи – Low, Heroes и Lodger. Албуми, които преоформират популярната музика в края на 70-те, със своята сурова електроника и фрагментирано писане.
По-рядко се говори обаче за това, което се случва с Иги Поп в същия период – до голяма степен защото Боуи отказва да го остави да изчезне.
The Stooges са се разпаднали в хаос. Репутацията на Иги е легендарна, но кариерата му на практика е приключила. Боуи се намесва не само като приятел, а като сътрудник, продуцент и застъпник. Помага му да сключи договор и го връща в студиото.
Резултатът е The Idiot (1977) – първият солов албум на Иги Поп. Записан основно във Франция, но пропит от берлинското настроение, The Idiot не прилича на нищо, което The Stooges са правили.
Студен, механичен и умишлено сдържан, албумът черпи от германската електронна сцена и от експерименталния стил на Боуи от онова време.
Боуи е съавтор на много от песните и свири на клавишни, но оставя гласа на Иги на преден план – дълбок, дистанциран и странно уязвим.
Сред песните в албума е China Girl, написана съвместно от Боуи и Иги. По-късно тя ще се превърне в един от най-големите комерсиални хитове на Боуи. Версията в The Idiot обаче е първият ѝ запис – по-бавен, по-мрачен и далеч по-смущаващ от лъскавия римейк от 1983 г. в Let’s Dance.
Art Sheep
В ръцете на Иги China Girl звучи сурово и неудобно.
The Idiot не оглавява класациите, но постига нещо по-важно: връща Иги Поп като солов артист с бъдеще. Боуи веднага продължава с продуцирането на Lust for Life (1977). Албумът е по-шумен, по-бърз и по-уверен, а най-същественото – включва The Passenger.
Песента е написана по време на едно от пътуванията на Иги и Боуи с берлинската S-Bahn и по-късно се превръща в негова запазена марка.
Партньорството между двамата е симбиотично.
Боуи намира вдъхновение и стабилност, помагайки на приятеля си да се изправи на крака. Иги печели от дисциплината, музикалната визия и влиянието на Боуи в индустрията. Берлин им дава пространство за възстановяване, но именно приятелството превръща възстановяването в творчество.
Случилото се в онзи малък апартамент в Шьонеберг не просто спасява една кариера – то преначертава модерната музика. Постпънкът, ню уейвът и алтернативният рок черпят директно от звуците, изковани през тези години.
Днес е изкушаващо Берлин да се разглежда като отделен герой в тази история. Двама артисти, оголени от излишъка и очакванията, си помагат да оцелеят, търсейки убежище в един студен град.
И така оставят музика, чието ехо и днес звучи далеч отвъд Стената, която някога ги е заобикаляла.
WIKIMEDIA
Добави коментар