Случвало ли ви се е да допуснете грешка, а след това да се опитате да убедите всички, че всъщност сте го направили нарочно? Оказва се, че дори някои от най-големите компании, музикални групи и производители в света са попадали в подобна ситуация. И понякога, вместо да поправят грешката си, са решили да я превърнат в свое предимство.
Ако има автомобил, който олицетворява златната ера на рали спорта през 90-те години, това без съмнение е Subaru Impreza. Неповторимата синя каросерия, златистите джанти и характерният звук на боксеровия двигател превърнаха модела в любимец на автомобилните ентусиасти по целия свят. Малцина обаче знаят, че емблематичният цвят на джантите се появява в резултат на една съвсем обикновена грешка.
През 1997 г. Subaru подготвя своя нов Impreza WRC за дебюта му в легендарното рали „Монте Карло“. Дизайнерът Питър Стивънс предвижда автомобилът да бъде оборудван с антрацитносиви джанти, които да допълват цялостната му визия. Само че италианският производител Speedline доставя поръчаните джанти, но вместо в сиво те пристигат боядисани в златисто.
Състезанието наближава, а време за нова поръчка няма. Така екипът няма друг избор, освен да използва това, с което разполага. Историята обаче придобива интересен обрат – Subaru печели ралито. По-късно Дейвид Ричардс, ръководител на Prodrive, си спомня как се извинил на президента на Subaru за обърканата поръчка и обяснил, че джантите ще бъдат върнати за пребоядисване. Реакцията била съвсем различна от очакваната. Автомобилът вече се радвал на огромно внимание след победата си, а президентът настоял златистите джанти да останат. Така една производствена грешка се превръща в част от една от най-разпознаваемите визии в историята на рали спорта.
През 1986 г. Bon Jovi издават албума Slippery When Wet, който ще се превърне в един от най-емблематичните рок записи на десетилетието. Но обложката, която днес милиони фенове разпознават мигновено, е създадена буквално за около 15 минути. Първоначалната концепция била доста по-провокативна – фотография на женско тяло, кадрирано от устните до пъпа, върху което било изписано името на албума. Джон Бон Джоуви обаче никак не харесал резултата.
Проблемът бил, че звукозаписната компания вече била отпечатала стотици хиляди копия. Премиерата наближавала, а Джон трябвало спешно да измисли алтернатива. Той отишъл във фотостудио, взел черен найлонов чувал, напръскал го с вода и с пръст изписал върху него заглавието на албума. Идеята била проста, но ефектна. В интервю, в което разказва за случилото се, певецът посочва като вдъхновение албума Back in Black на AC/DC.
Така един обикновен черен найлонов чувал, напръскан с вода, се превръща в една от най-разпознаваемите обложки в историята на рок музиката. Любопитното е, че първоначалната концепция не е изоставена напълно – тя продължава да се използва за издания на албума в Япония и някои други пазари.
Bluetooth е сред най-разпознаваемите символи в съвременния технологичен свят. Малцина обаче знаят, че името на тази технология първоначално е било замислено само като временно решение. През 1996 г. представители на няколко големи технологични компании обсъждат разработването на нов стандарт за безжична комуникация между различни устройства. Проектът се нуждае от име и инженерът от Intel Джим Кардаш предлага „Bluetooth“. Името е вдъхновено от Харалд Синезъби – скандинавски владетел от X век, известен с обединяването на Дания и Норвегия. Аналогията е, че както владетелят обединява различни територии, така и новата технология трябва да свързва устройства на различни производители.
Има обаче една подробност – Bluetooth е замислено единствено като кодово име, което впоследствие трябва да бъде заменено с по-подходящо. За официалното наименование са разглеждани RadioWire и PAN (Personal Area Networking). Второто първоначално изглеждало като фаворит, но се оказало, че името вече се използва широко. Междувременно проверката дали RadioWire може да бъде регистрирано като търговска марка не успяла да приключи навреме. Така временното име останало и се превърнало в световноизвестна марка. Символът също има своя интересна история. Представлява комбинация от две древни скандинавски руни, чиито форми съответстват на инициалите на Харалд Синезъби.
Историите зад тези три емблематични примера показват, че не всяка грешка непременно води до провал. Понякога неочакваният резултат се оказва дори по-сполучлив от първоначалния замисъл. Subaru можеше просто да пребоядиса джантите си. Джон Бон Джоуви можеше да настоява за още работа по традиционна обложка. Създателите на Bluetooth можеха да продължат да търсят друго име.
Но творчеството невинаги означава всичко да се получи перфектно от първия път. Понякога най-важното е да разпознаеш възможността, която се крие зад нещо непланирано.
Добави коментар