Сава Доброплодни - една от най-забележителните личности на Възраждането

07:37, 04 май 23 / Поглед назад Шрифт:
Станислав Бояджиев

През 1820 г. на 3 декември в Сливен, в семейството на хаджи Илия и хаджи Трендафила, се ражда Сава. Той е едно от четирите момчета, които имат и сестра. Съдбата ще отреди това дете да израсне и да стане една от най-забележителните личности от нашето Възраждане. Човек с разностранни интереси, високообразован, учител, общественик и патриот.

Към края на османското владичество на Балканите сериозната опасност от асимилация на българите и претопяването им от чужда нация, била не от страна на турците, а от страна на гърците. Влиянието на елинизма през XVIII и XIX в. особено се засилва, поради изключителната популярност на гръцката култура сред балканското православното население. Опасността от припокриването на религиозната с националната идентичност се усещало най силно в Тракия и Македония, където хората били подложени на усилена гръцка национална пропаганда. Злощастен пример от национална гледна точка е съдбата на родения в Търново, в българско семейство Никола Никола Хаджиилиев - Пиколо. Българинът с гръцко образование прави забележителна европейска кариера като преводач, преподавател, филолог, философ и лекар, но вече като част от гръцкото, а не от българското просвещение.

Разбира се, гърчеенето срещало сериозен отпор сред будните и патриотично настроени българи. Борбата за самостоятелна църква и просвета не стихвала. Мнозина от гръцките възпитаници българи не се елинизират. Ангажират се в развитието на българската просвета, макар и някои да не се отказват от културата на съседите ни. Типичен пример е Иван Селимски, който пише на гръцки, но остава с българско самосъзнание. А и пръснатите из нашите земи елино-български училища се превръщат в част от основата на новата българска просвета.

Първоначално Сава учи при родителите си, които са уредили малко училище в дома си, а по-късно в Котел. Заради доброто усвояване на знания, търговци помагат на момчето да продължи своето образованието в най-престижната Велика народна школа в Цариград, Куручешме. Учебното заведение е основано година след падането на Константинопол под османска власт (през 1454 г.). Тук се изучават математика, философия, география, латински, френски. Сливенецът завършва с отличие през 1842 г. и оттогава е познат като Сава Доброплодни. Интересен факт е, че звучното, поетично прозвище на този човек, който през годините се утвърждава като един от най-активните българи в съпротивата срещу гръцкото влияние, всъщност било звание, което давали на отличниците в старото училище.

Снимка: БГНЕС/Иван Янев

Сава Доброплодни започнал своя път на просветител от близкия до родното му място Котел. Градът бил особено значим през Възраждането. Там по различно време живеели и работели прочутите наши будители: Петър Берон, Стефан Богориди, Георги Сава Раковски, Гавраил Кръстевич и други. Пет години Сава Доброплодни е учител в Котел. През 1847 г. се премества в Шумен, където отново е учител, общественик - известна фигура в живота на устремения към европейския хоризонт град. След няколко години (през 1849 г.) шумналии посрещат и дават убежище на видни политически емигранти, поляци, чехи и унгарци. Доброплодни се сближава с прочутия Лайош Кошут. Среща се с Михай Шафран, който създава първия български симфоничен оркестър. В Шумен през лятото на 1856 г. се поставя и първата българска театрална драма „Михал Мишкоед“. Авторът е Сава Доброплодни. Сред публиката, освен интелигенцията, учителите, представители на еснафите, англичани и французи, останали след Кримската война, имало и турски военни от местния гарнизон, начело с каймаканина на града Юсмен бей.

Снимка: БГНЕС/Личен архив на актрисата Надя Тодорова, Асеновградския театър

В Шумен се чествал за пръв път и празникът на светите братя Кирил и Методий. Тук, сред учениците на Сава Доброплодни, са Васил Друмев и Добри Войников. Васил е автор на първата българска повест „Нещастна фамилия“, а Добри написва прочутата комедия „Криворазбраната цивилизация“. И въпреки че през тези години населението на Шумен било преобладаващо турско, то българите там енергично следвали високите европейски примери и допринесли градът да стане един от центровете, където се изграждала съвременна българска нация.

Сава Доброплодни пътува с месеци из Европа. Приема назначение за повече от две години като преподавател по гръцки език в гимназията в сръбския важен духовен център - Сремски Карловци. По-късно отново се връща в Шумен като създател и пръв директор на четирикласна гимназия. Учредява и първото девическо училище. Основава читалище, урежда театрални представления, а след Освобождението става почетен и дописен член (най-високото научно звание) на Българското книжовно дружество, което по-късно прераства в днешната Българска академия на науките. Съвместява работата и на училищен инспектор. За кратък период помага на Българската екзархия, която открива българско духовно училище в Прилеп. Градът все още е в границите на Османската империя и тази инициатива скандализира Цариградската патриаршия. Училището функционира едва година и бива закрито от властите. В младата българска държава Сава е избран първо за член, а по-късно и за председател на Окръжния управителен съвет във Варна. Написва и издава няколко пиеси, както и книги, сред които дори една с правила – „Кратко здравословие или уроци, за да вардим здравето“.

Сава Доброплодни умира на 73 -годишна възраст в София на 19 април 1894 г. Остава в историята като една от личностите, които оформят европейското лице на българската просвета и култура. Едно от онези светли имена, които устояват на опасността от погърчване и неизменно отстояват в годините, предшестващи Освобождението, националната ни идентичност.

 

Напишете коментар
Коментари: 1
1 Анонимен 12:09, 04 май 23

Статията е много интересна и сама по себе си ценна, защото пази спомена за една велика личност

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама