Живеем в един от онези критични моменти, когато човешката мисъл е в процес на трансформация. Познатите ни религиозни, политически и социални вярвания се разпадат. И същевременно, възникват напълно нови условия за живот и начин на мислене.
Докато идеите на миналото все още са достатъчно мощни, а тези, които ги заменят, тепърва се формират, ни се налага да преживеем период на анархичен преход.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Robert Perry
В исторически план управлението на мнозинството е считано за крайъгълен камък на демократичните системи. Организираните тълпи винаги са играели огромна роля в живота на народите. Защото са прост, но мощен механизъм за превръщане волята на народа в политическа власт.
И това никога не е била толкова важно, колкото днес.
Обаче! Мнозинството вече не е еднороден субект. То е съвкупност от различни групи, всяка със собствени интереси, културни ценности и визии за бъдещето. Това разнообразие, макар и с много предимства, създава условия за конфликти.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Alessandro Di Marco
Старото правило "Мнозинството печели" вече води до решения, които задълбочават социалното разделение. Популистките движения набират популярност именно чрез мобилизиране на големи сегменти от електората - около недоволството от политическия елит и повсеместната нормализация на несправедливостта.
През месеците от началото на 2025-та например Европа се сблъска челно с вечната си дилема за демократичната легитимност.
В Италия избухнаха масови протести срещу законопроект, насочен към ограничаване правата на мигрантите. Като правителството го оправда с аргумента, че "волята на народа изисква мерки за сигурност".
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Filip Singer
Същевременно, в Германия се организираха масови демонстрации против решенията на местните власти да игнорират малцинствените права и културните особености на регионалните общности.
А в Унгария, Виктор Орбан никога не е и спирал да ограничава свободата на медиите и свободното изразяване на унгарците, така или инак.
На наднационално ниво, Европейският съюз се стреми да завърши своята единна стратегия за сигурност и отбрана. Но прекомерната централизация на властта, в някои страни, поражда опасения за загуба на национален суверенитет. И това илюстрира как принципът на множеството може да е в противоречие с интересите на по-малките държави.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Tibor Illyes
Глобализацията създаде взаимозависимости, които изискват предприемане на колективни действия въпреки границите. Но това все повече ограничава националните мнозинства да диктуват политики по начин, който да е от полза за всички.
Така границата между националните и международните потребности се размива. И не става ясно кой всъщност носи отговорност за всеобщото благо.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Mohammed Badra
Идеологическите различия на съвременната епоха предполагат, че много общества се борят с предефинирането на това какво е честно и справедливо решение на мнозинството. Докато някои твърдят, че управлението на мнозинството трябва да остане безспорно като най-чиста форма на демократично изразяване, други са на мнение, че развиващият се характер на политическите идентичности изисква по-приобщаващ подход към отделните играчи.
Идеята за управление на мнозинството, възприемана някога като универсален метод на управление, сега разкрива своите ограничения. Успехът на съвременната демокрация вече не може да се определя от безусловно прилагане правилото на мнозинството. И са необходими нови механизми, които да спират превръщането му в норма, респективно тирания.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Miguel Angel Polo
В този смисъл, вземането на решения от мнозинството не е просто въпрос на аритметика, а морален и етичен ангажимент на съвременното общество.
В крайна сметка легитимността на мнозинството трябва да се измерва не през размера на спечеления вот, а с възможността му да служи на общото благо и да защитава индивидуалните свободи.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Giuseppe Lami
Добави коментар