Aluf Benn за The Guardian, 20 май 2025
В продължение на години Нетаняху разделяше и разединяваше своите опоненти. Но новите лидери започват да се организират. И вече има има лъч надежда
В стремежа си да стане най-дългогодишният министър-председател на Израел, Бенямин Нетаняху използва най-ценния си актив - неефективната опозиция в страната. Той насъска опонентите си един срещу друг, за да се задържи на повърхността.
А те останаха безсилни и неефикасни.
Източник: WIKIMEDIA/By Hanay
Нетаняху е оцелял след множество дела за корупция, течащ наказателен процес и поредица от избори.
Дори след като Хамас изненадващо нахлу в Израел, което доведе до най-дългата, най-смъртоносната и най-разрушителна война в историята на арабско-израелския конфликт, опозицията не успя да се превърне в политическа заплаха за Нетаняху.
Източник: WIKIMEDIA/By Jaber Jehad Badwan
Но вместо да понесе отговорност за безпрецедетната трагедия и да бъде изритан позорно от поста си, министър-председателят затвърди властта си. И разшири управляващата коалиция, като уволни военни и разузнавателни лидери. За да се отърси от всякаква отговорност за катастрофата
Докато властовата база на Нетаняху е обединена около обща идеология, която привилегирова правата на евреите и създаването на Велик Израел, другата страна на пътеката е разделена между различни, съперничещи си стремежи.
Политическата опозиция на Израел страда от вътрешно противоречие.
Източник: WIKIMEDIA/By Israel Police
Съществуват десни опоненти, които подкрепят националистическата политика на Нетаняху, но ненавиждат неговото лидерство. Има леви центристи и ционисти, които мечтаят за една либерална, светска и западнала страна. Има и представители на арабското малцинство в Израел, които призовават за равноправно гражданство.
По време на изборите през 2021-ва опонентите на Нетаняху от ционистката десница, център и левица обединиха усилията си. И добавиха арабска партия. Така успяха да съставят правителство на "коалицията на промяната", под ръководството на Нафтали Бенет и Яир Лапид.
Нафтали Бенет Източник: WIKIMEDIA/By The Israel Project
Уви, постижението им беше краткотрайно.
За да прикрият идеологическите си различия, партньорите в "правителството на промяната" избягваха да се занимават с най-дълбоките разделения в страната - палестинският въпрос и ролята на религията в обществения живот.
Но премълчаването на най-тежките национални проблеми се оказа временно решение и правителството се разпадна. Което доведе до предсрочни избори.
Източник: WIKIMEDIA/By Chenspec
Вместо да стегнат редиците си по време на кампанията, опонентите на Нетаняху се разединиха още повече. Докато той работеше усилено, за да изцеди всеки възможен глас от десницата. Неизбежният резултат беше съкрушителна победа за блока на Нетаняху, съставен от неговата партия "Ликуд", плюс крайно десни и ултраортодоксални партньори.
Отново начело, Нетаняху не се засуети и започна своя преврат.
Прокара промени за отслабване на съдебната система и държавните органи. И получи още повече власт.
Източник: WIKIMEDIA/By Omer Toledano
Когато войната избухна, Нетаняху първоначално беше шокиран, но не загуби политическо самообладание. Той раздели основната опозиционна партия, чрез назначения на техни министри в своя кабинет. Така разшири мнозинството на своята коалиция.
Военната политика на Нетаняху се радва на изключителна популярност сред еврейското мнозинство в Израел. Призивите за глад, унищожение и прогонване на палестинците в Газа преминаха в мейнстрийма.
Но е налице и несъгласие с положението на израелските заложници, държани от Хамас. Защото Нетаняху отказва да ги размени в замяна на спиране на войната и изтегляне от Газа. Неговият министър на националната сигурност - Итамар Бен-Гвир - обаче заяви, че това би било "сериозна грешка".
Бен-Гвир Източник: WIKIMEDIA/By Omer Toledano
Макар и гласовете против разширяването на войната и пълната окупация на Газа да се увеличават, Нетаняху зорко следи критицит в своята база.
Опустошената опозиция и нейните поддръжници се вкопчват в два лъча надежда - разпадане на коалицията и алтернативно лидерство.
Коалицията е разцепена по отношение освобождаването на ултраортодоксалната общност от войната. Армията се нуждае от наборници, за да попълни редиците си в безкрайната война, а религиозните ционисти - доминираща демографска група във войската - ненавиждат очевидната несправедливост.
Източник: WIKIMEDIA/By The Israel Defense Forces
Но Нетаняху е успял да убеди и двете религиозни страни, че ако коалицията се разпадне, под напора на подобен аргумент, те ще загубят властта.
Другата надежда е ново ръководство. Изгряващата звезда на опозицията е бившият министър-председател Бенет, десен човек, който се харесва на разочарованите избиратели на Нетаняху.
Усещайки обществената промяна вдясно, в опит да преодолее предишното си слабо представяне, той обяви, че бъдещата му коалиция няма да включва арабска партия.
Източник: WIKIMEDIA/By U.S. Embassy Tel Aviv
От другата страна Яир Голан, лидер на партията "Демократи", бивш генерал от ЦАХАЛ и герой от 7 октомври, обедини ционистката левица. Той призовава за спиране на войната, подкрепя решение с две държави, макар и "не сега".
И е готов да си партнира с арабска партия.
Независимо от нарастващата им популярност, Бенет и Голан ще трябва да получат признанието и подкрепата на други опозиционни партии и лидери.
Източник: WIKIMEDIA/By Oren Rozen
Още по-важно е двамата да представят убедителна следвоенна визия за Израел.
Визия за излекуване на обществените разломи, възстановяване на опустошените гранични общности, укрепване на гражданските права и държавните институции и възобновяване на мирния процес.
Подобна обнадеждаваща политическа платформа доскоро не можеше да бъде реализирана в обхванатия от войната Израел. Защото медиите постоянно излъчват ужасите от 7 октомври.
Графити на Яир Голан Източник: WIKIMEDIA/By Nizzan Cohen
Но през последните дни противниците на Биби в Израел откриха нов и изненадващ приятел - Доналд Тръмп.
Американският президент изведнъж се появи като регионален миротворец и посредник за сключване на сделки. Той игнорира израелския министър-председател в мащабната си дипломатическа кампания.
И американските пратеници преговаряха директно с главните врагове на Израел - Иран, Йемен и Хамас.
Източник: WIKIMEDIA/By DoD photo
Предполагаемата идеологическа и лична близост на Нетаняху с Тръмп беше силна карта във вътрешнополитически план. Защото повечето израелци поставят американската подкрепа над всичко останало.
Но сега, обвързан от крайно десните си партньори и ескалацията на войната, политиката на Нетаняху вече е пречка за Pax Trumpiana в Близкия изток.
Въпросът е дали хладното отношение на Тръмп, към бившия му пълномощник Биби, ще вдъхне нов живот на опозицията в Ираел?
Източник: WIKIMEDIA/By The White House
Добави коментар