В продължение на десетилетия Китай поддържа деликатен баланс между насърчаване на предприемачеството и строг регулаторен надзор.
Възходът на милиардерите в Китай не е резултат само на свободните пазарни сили, а и на система, която възнаграждава онези, които умеят да се интегрират едновременно и в бизнеса, и в политиката.
Но през последните години, в отговор на вътрешни и международни предизвикателства, подходът на партията еволюира.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Alex Plavevski
Докато западните сили се впечатляват главно от добродетелите на свободния пазар, при минимална държавна намеса, китайският модел отразява фундаментално различен светоглед. Китайската комунистическа партия (ККП) прекрасно знае как икономическата мощ може да се трансформира в политическа власт - феномен, от който страдат западните демокрации. Особено в контекста на донори-билионери и професионални корпоративни лобисти.
И, за да не позволи на този риск да се материализира, партията предприема превантивни мерки.
Чрез въвеждане на милиардерите в официалните държавни структури, ККП не само легитимира техния икономически принос, но предотвратява и създаването на независими центрове на власт, извън партийния контрол.
Източник: techinasia.com
През март 2018-та над 100 милиардери се събират в Пекин, за да заемат позиции в коридорите на китайската власт. Сред тях е Пони Ма, основател и главен изпълнителен директор на Tencent. Неговото лично богатство от 47 млрд. долара тогава е на върха на китайската финансова йерархия.
До него тогава седи Хуей Ка Ян, председател на Evergrande, с приблизително същото състояние - 41 млрд. долара. Числата не са просто маркери за личен успех, а онагледяват как икономическата сила в Китай се трансформира в политически капитал.
Източник: evergrande.com
Комбинираното състояние на членовете на Общокитайско събрание на народните представители и Китайския народен консултативен съвет, надхвърля 620 милиарда долара.
Това са големи пари, които илюстрират мащаба на богатството, официално интегрирано в китайската политическа система. И доказват изключително прагматичния подход на ККП към управлението.
Вместо да предостави на свръхбогатите политически имунитет, както практикува западната демокрация, партията прилага двупосочна стратегия.
Тим Кук от Apple, China Development Forum, Beijing 2025 Снимка: ЕПА/БГНЕС/Bai Lu
От една страна, тя използва иновативната енергия, пазарните умения и глобалните мрежи на най-богатите си граждани. За икономическо развитие. От друга, налага строг контрол, за да гарантира, че огромните ресурси няма да бъдат мобилизирани срещу нейните интереси.
Разликата между китайския и западния модел е очевидна. Докато Тръмп демонстрира своето богатство и връзки с милиардери, по време на втората си президентска клетва, Китай на Си Дзинпин следва напълно различен път.
Джаред Кушнер, инагурацията на Доналд Тръмп Снимка: ЕПА/БГНЕС/Julia Demaree Nikhinson
В страни като САЩ повечето от най-богатите хора поддържат висока степен на политическа независимост. Затова богатството им предизвиква опасения - за влияние върху държавните институции, чрез лобизъм и политически дарения. В Китай, комунистическата партия се стреми да гарантира, че свръхбогатите не са просто бенефициенти на икономическия растеж, но и негови надзорници.
Критиците на Пекин твърдят, че този модел подкопава дългогодишните принципи на партията за равенство. В крайна сметка ККП гради своята революционна легитимност върху обещанието за безкласово общество, с минимални социални и икономически неравенства.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Jessica Lee
И промотирането на милиардерите до ключови позиции в ККП, поне на пръв поглед, е отклонение от този идеал. Но тук трябва да се отчете еволюцията на партийната политика през последните десетилетия.
Икономическите реформи в края на 20-ти век доведоха до либерализация на пазара и ускорено натрупване на богатство. Партията, съзнавайки, че пазарната динамика е жизненоважна за модернизиране на нацията, адаптира своята идеология. Като легитимира и насърчава новата предприемаческа класа.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Andres Martinez Casares
Така, системата на ККП на практика превръна икономическия елит в пазител на един политически ред, който съчетава държавния контрол с икономическите иновации.
Дали Китай е подходил правилно към милиардерите? Зависи от критериите за успех.
От икономическа гледна точка, включването на богатите предприемачи в управлението несъмнено допринасе към модела, който направи страната втора икономика в света.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Zhai Jianlan 250406
Но повдига и критични въпроси - за границите на държавния контрол и баланса между идеология и икономически прагматизъм.
Доколкото Китай не спира да засилва влиянието си в международните отношения, симбиозата между ККП и милиардерите продължава да бъде един от най-интересните експерименти в политическата икономия.
С поуки не само за Китай, но и за целия свят.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/Mark R. Cristino
Добави коментар