Церемонията по връчване на тазгодишните награди Оскар потвърди една тенденция – постепенно изместване фокуса на киното към политиката.
One Battle After Another и Sinners доминираха вечерта, но реалният разговор след това не беше за режисура, актьорска игра или сценарий. Обсъждаха се позиции, внушения и демонстративност.
ЕПА/БГНЕС Chriss Torres
Процесът не е нов, но тази година контрастите бяха достатъчно ясни, за да потвърдят голямата промяна в ролята на церемонията.
Най-силният пример беще извън сцената в Лос Анджелис. Шон Пен спечели третия си Оскар.
ЕПА Presidential Press Service Handout
Безспорно постижение,което го поставя в изключително ограничен кръг от актьори. Звездата обаче не присъства на церемонията. Вместо това беше в Киев, където получи символична метална статуетка, изработена от поразена влакова цистерна.
Жестът не е изолиран случай. През последните години Пен изгради образ на реална ангажираност – посещения в зоната на конфликта, документални проекти и лична подкрепа.
ЕПА/БГНЕС Tolga Akmen
Точно тук е разликата. Един голям актьор не заявявя позиция на думи. А инвестира време, ресурс и най-вече личен риск. Подобно поведение изглежда почти изключение, когато думите са основна валута..., в телефоните ни.
И затова тежестта на Шон Пен е много по-голяма.
ЕПА/БГНЕС Ryan Sun
Останалата част от вечерта следваше далеч по-предвидим модел. Хавиер Бардем използва сцената, за да заяви "Свобода за Палестина", придружено със символична значка. Други участници носеха знаци Artists4Ceasefire, а отделни речи засегнаха теми като имиграционната политика на САЩ и глобалните конфликти.
Дори водещият Конан О’Брайън вмъкна политически подтекст в част от своите коментари. Макар и през хумор.
ЕПА/БГНЕС Chriss Torres
Тук възниква същественият въпрос за значимостта на посланията. Ясно е, че са правилни. Но когато ангажираността се изчерпва със символ, значка или кратко изказване, тя не е повече от комуникационен жест.
Гледаемостта е висока, но прагът на реално участие е нисък.
ЕПА/БГНЕС Ryan Sun
Дори на пръв поглед странични моменти подсказаха колко силно е преплитането между култура и публична реакция. Тимъти Шаламе, който не спечели наградата за най-добър актьор, привлече внимание с предхождащ коментар за операта и балета.
Шегата на О’Брайън по темата беше приета с усмивка, но самият факт, че подобно изказване може да е тема по време на церемонията, показва нещо важно – всяка публична позиция, независимо от контекста, вече се превръща в елемент от големия идеологически разговор.
ЕПА/БГНЕС Chriss Torres
Случващото се не е без исторически прецедент.
През 1973-а Марлон Брандо отказва да приеме своя Оскар в знак на протест срещу отношението към коренното население в САЩ. Актът носи реален риск за репутацията му. Няколко години по-късно Ванеса Редгрейв използва сцената, за да изрази политическа позиция и също предизвиква сериозни реакции.
В по-ново време подобни изказвания включват теми като равенство между половете, климатични политики и социална справедливост.
Разликата днес обаче е в контекста. Докато в миналото подобни действия изискват лична смелост и носят последствия, днес се вписват в утвърдени публични наративи.
Така видимостта е максимална, но рискът е минимален.
ЕПА/БГНЕС John G. Mabanglo
Това естествено води до загуба на доверие. Където се появява негативната страна на т.нар. PR активизъм.
Публиката вече не реагира еднозначно с аплодисменти. Напротив, личи нарастваща умора и причината е очевидна. Когато едно послание не е подкрепено с действия, то няма стойност. А социалните мрежи само ускоряват реверсивния процес, защото правят всяко противоречие видимо в реално време.
Което поставя Оскарите в стратегически сложна позиция.
ЕПА/БГНЕС John G. Mabanglo
От една страна, те остават глобална платформа с огромно влияние. Но рискуват да се превърнат в канал, в който прекомерното количество послания ги девалвира. Когато всяка реч претендира да носи кауза, нито една не успява да се открои.
Контрастът между Шон Пен и останалите участници в церемонията обобщава ситуацията много красноречиво. Единият избира отсъствие от прожекторите и присъствие на терен.
Другите използват прожекторите, за да отчетат "присъствие".
ЕПА/БГНЕС Ryan Sun
И двете стратегии имат своето място в публичното пространство. Обаче стойснотта им е много различна.
Киното винаги е било и ще остане и политическо. Но посланията, които доминират най-престижните събития днес, са по-скоро добре структуриран комуникационен модел, в който няма реална тежест.
ЕПА/БГНЕС John G. Mabanglo
Това е символичен активизъм без последващи действия. И ако това се запази, Оскарите ще загубят своя културен авторитет, заедно с доверието на аудиторията.
А това е актив, който се губи много по-бързо, отколкото се изгражда.
ЕПА/БГНЕС Chriss Torres
Добави коментар