В продължение на години технологичните гиганти внимателно изграждаха имиджа на иноватори, които свързват хората и демократизират информацията. Днес същите компании влизат в ролята на обвиняеми – в съдебните зали и в общественото съзнание.
Настоящият процес срещу Meta и Марк Зукърбърг далеч не е поредният корпоративен скандал. Става дума за конфликт между държавата, обществото и новата дигитална икономика, която промени начина, по който живеем, мислим и възпитаваме децата си.
ЕПА/БГНЕС Chris Torres
Зукърбърг се изправя пред съда заради 1 500 заведени срещу компанията дела. Обвиненията са за вреди върху психичното здраве на младежите, пристрастяване и недостатъчен контрол върху възрастовите ограничения в платформите, включително Instagram.
Неговата позиция е предвидима. Той твърди, че продуктите не са създадени, за да привързват младите към екрана, а за "изграждат устойчиви общности".
Звучи като класическо корпоративно оправдание, защото точно максималното прекарано време онлайн носи милиардните приходи на индустрията. Заради рекламите, разбира се.
ЕПА/БГНЕС Chris Torres
Съдебните процеси поставят фундаментален въпрос. Може ли една технологична платформа да носи отговорност за поведението, което самата стимулира?
Ищците твърдят, че алгоритмите не са неутрални инструменти, а съзнателно проектирани механизми за задържане на вниманието. От другата страна е тезата, че социалните мрежи са просто средство за комуникация, а отговорността за употребата им е лична или родителска.
ЕПА/БГНЕС Chris Torres
Реалността обаче е по-сложна. Защото социалните платформи функционират като поведенчески среди, които използват психологически стимули, награди и персонализация, за да създадат усещане за непрекъсната необходимост от участие.
Потребителят остава с впечатлението, че ако не следи какво се случва в мрежите, ще изпусне нещо и няма да е в крак с тенденциите. Което не е страничен ефект, а основа на бизнес стратегията при Meta.
Тук се появява политическият проблем.
ЕПА/БГНЕС ShawnThew
Когато икономическият интерес влезе в конфликт с общественото здраве, държавата неизбежно се намесва. Историята помни такива моменти при тютюневата индустрия, фармацевтиката и финансовите пазари.
Първоначално компаниите отричат риска, след това минимизират проблема, а накрая приемат регулации под натиска на обществото. Технологичният сектор очевидно е тръгнал по същия път.
Паралелно с процесите в САЩ Европа затяга контрола чрез конкретни законодателни и финансови мерки. Европейският съюз постепенно се превръща в глобален регулатор на дигиталната икономика.
ЕПА/БГНЕС Olivier Hoslet
В Испания съдебни решения доведоха до многомилионни санкции срещу Meta за нарушения, свързани с личните данни и рекламния пазар. Обединеното кралство въведе строги правила за възрастова верификация и защита на децата онлайн, заедно с технологични механизми за проверка на потребителите.
Франция също прие законодателство, което изисква родителско съгласие за достъп на непълнолетни до социалните мрежи. Тези примери показват, че европейските държави не са готови да оставят възпитанието на младото поколение в ръцете на алгоритмите.
Културното измерение на проблема е още по-дълбоко.
ЕПА/БГНЕС Adam Vaughan
Социалните мрежи промениха комуникацията, но и разбирането за идентичност, успех и социален статус. За цяло поколение реалността се измерва чрез харесвания, последователи и дигитално одобрение. Това създава постоянен психологически натиск, особено върху подрастващите, чието самосъзнание тепърва се формира.
Затова дебатът за възрастовите ограничения не е технически, а цивилизационна дилема – какво общество искаме да изградим и каква роля позволяваме на технологиите в него?
Политическият риск за Meta и подобни компании е очевиден. Колкото повече расте влиянието им върху обществото, толкова по-силно ще бъде желанието на държавите да регулират.
ЕПА/БГНЕС ShawnThew
Защото технологичните корпорации вече не са бизнес структури. Те са инфраструктура на публичния живот, което автоматично ги поставя в категорията на стратегическите индустрии. А историята показва, че всяка индустрия, достигнала критична концентрация на власт, рано или късно се сблъсква с регулаторна реакция.
В крайна сметка процесите срещу Meta няма да останат в пространството просто като юридически казуси. Те са тест за границите на корпоративната отговорност в дигиталната ера.
ЕПА/БГНЕС Caroline Brehman
Ако съдът приеме, че алгоритмичният дизайн може да причинява вреда, това ще създаде прецедент с глобални последици за цялата технологична индустрия. Ако не, политическият натиск ще продължи да расте, докато законодателите не намерят друг инструмент за намеса.
Поне вече е сигурно, че времето на социалните мрежи като нерегулирани дигитални държави изтича. Следва битката за контрол между корпорациите, правителствата и обществото.
От нея зависи бъдещето на идните поколения.
DW Nils Huenerfuerst
Добави коментар