Зародишът на европейска България с цар Фердинанд I

06:59, 22 сеп 23 / Поглед назад Шрифт:
Станислав Бояджиев

Най-често Фердинанд I се определя като противоречива личност, но по отношение на будителската му дейност едва ли има място за спор.

Мащабът на неговото дело по отношение на културния и научен живот, благодарение и на позицията му като княз и цар на българите, е огромен. Личната му намеса не оставя съмнение за посоката на развитие на страната. Известен в европейския аристократичен двор с научните си интереси, още с пристигането си в България, Фердинад лично се ангажира с грижата за преодоляване на нейната изостаналост.

Наскоро възстановената ни държавност бързо догонва в различни области високите образци на европейската цивилизация. И заслугата за това в голяма част е царска.

Едва ли Стефан Стамболов е предполагал, че изборът на княз ще се окаже толкова полезен за културното израстване на нацията. Когато във Виена на делегацията, изпратена от Великото народно събрание, е предложен синът на Август фон Сакс-Кобург-Гота и Клементина Бурбон-Орлеанска, Фердинанд, следват бързи дипломатически консултации с Германия, Великобритания и Франция.

Кандидатурата е одобрена, без да се търси съгласие от страна на Русия.

На 7 юли 1887 г. ВНС избира Фердинанд Сакскобургготски за княз на България. Той застава начело на народ, в чиято ценностна система образованието е от първостепенна важност. Конституцията вече е задължила държавата да осигурява средства за началното образование. Проблем единствено се оказва равнопоставеността между половете. Предстоят дълги години за преодоляването му.

Следва се европейският опит, при който вниманието се насочва не само към знанието, което учениците получават, но и към тяхното здраве. Усилено се строят гимназии, обществени сгради, канят се и архитекти от чужбина. Изненадващо бърз напредък в образователната сфера става писмото на Евлогий Георгиев до княза, с което той заявява намерението си да дари голяма сума пари за построяването на сграда за университет. Дворецът не само е благосклонен, но заедно с правителството насърчава инициативата.
 
Личната ангажираност на монарха към образованието личи особено при учредяването на Рисувателно училище, днес Художествена академия. Поканени са преподаватели от чужбина. Училището е открито на 1 септември 1896 г. В продължение на две лета всяка събота лично князът присъства на лекции, при които се прожектират картини на световни майстори. Неговият пример рязко контрастира с позицията на авторитет като Петко Каравелов, който в НС обявява учебното заведение за ненужно.

Князът помага и за създаването на Народно музикално училище.

Първото оперно представление е през 1891 г. По предложение на Фердинанд публиката чува откъси от произведения на Верди, Вагнер и Гуно. Няколко години по-късно „Българската оперна дружба" получава държавна субсидия. Фердинанд лично подпомага артисти за специализации в Централна и Западна Европа. Културната и образователна политика на монарха става известна не само у нас, но и в чужбина. Определят го като „родоначалник на всички културни и просветни постижения в страната".

Народната библиотека в София и тази в Пловдив, създадени след Освобождението, също се радват на неговото застъпничество. От софийската Народна библиотека се отделя като самостоятелна структура Народният музей, в който започва систематично събиране на археологични, етнографски и нумизматични образци. Цялата тази бурна културна дейност в голямата си част се дължи на инициативите на княза.

Снимка: БГНЕС

В НС започват разгорещени спорове дали да се отпусне субсидия за театър. Ругаят се представленията, чиято сцена е в дървена къщурка на мястото на днешния Народен театър. Наричат актьорите „празноскитащи". Фердинанд обаче подписва закон, с който се осигуряват парите на трупата. А на 3 януари 1907 г. се открива и познатата днес сграда, издигната по проект на прочуто виенско архитектурно бюро.

Князът, синовете и брат му Филип присъстват на тържественото откриване. Тук се случва и прочутото освиркване на владетеля от недоволни студенти, които не успяват да влязат в сградата и протестират срещу ограничената от правителството автономия на университета. Скандалът коства закриването на висшето учебно заведение за половин година. 

Страстта на Фердинад към естествените науки несъмнено намира отражение при създаването на Природонаучен музей. Лично той полага основния камък на Аквариума във Варна през 1906 г. Година преди това съществуването на Археологическия музей в столицата е обезпечено с държавна издръжка. Народният етнографски музей го следва след година. Достъпна е и Царската научна библиотека, съдържаща хиляди томове литература.

Фердинад следва убеждението си: „Високото развитие на един народ се мери по количеството и качеството на научните учреждения, които е основал и чрез които е внесъл от себе си в общото съкровище на всемирната култура". Всеизвестна е страстта му към опазване на растителните и животински видове. Не е изненадващо, че на негово име са назовани новооткрити за науката растения.

Извършват се невиждани дотогава акции по залесяване, открива се и Зоологическата градина в София. Засадени са с редки растителни видове Царската и Университетската ботанически градини. Българската академия на науките датира съществуването си още от 1869 г., но сериозното финансиране от страна на държавата става в края на века, по времето на Фердинанд.

Голям брой са, подпомогнатите от княза и неговото семейство, талантливи деца и студенти. Най-съществен принос в този паричен поток има майката на княза - княгиня Клементина. Често се предоставят и лични средства за научни изследвания, които биха били от полза на държавата.
 
Акоо днес някой си мисли, че подобна дейност е била широко разпространена и присъща на държавните глави в царства и републики, жестоко се лъже. Фердинад е едно от редките изключения в световната история.

Години по-късно един френски журналист ще  напише: „Царят обичаше народа си, но не го уважаваше, а народът уважаваше царя, но не го обичаше".

Личността на българския монарх, белязал най-градивния период в историята на Третата българска държава и обявил нашата Независимост, заслужава огромен респект. 

Снимка: БГНЕС/Боби Тошев

На 22 септември България отбелязва Деня на независимостта. Тя е провъзгласена на този ден през 1908 г. от цар Фердинанд I и правителството на Александър Малинов в старопрестолната столица Велико Търново.Първият кабинет на Александър Малинов /1908-1910/. На снимката са: Андрей Ляпчев, ген. Данаил Николаев, Никола Мушанов, Александър Малинов, Тодор Кръстев, ген. Стефан Паприков, Иван Салабашев, Михаил Такев. 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама