На 27 ноември сирийските опозиционни сили постигнаха изненадващ напредък в северната част на страната. Завладявайки по-голямата част от Алепо, те отправиха предизвикателство към президента Башар ал-Асад. И напомниха на света за дългогодишния сирийски конфликт.
Бунтовниците, начело с Hayat Tahrir al-Sham, успяха да превземат втория по големина град в Сирия само за ден. Почти Без съпротива от страна на сирийския режим и неговите съюзници.
Докато корените на сирийската гражданска война олицетворяват идеята за нова Арабска пролет и вътрешни недоволства, боевете в Алепо са нещо като сблъсък на цивилизациите.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/BILAL AL HAMMOUD
Конфликтът в Сирия започна през 2011-та като част от голямата протестна вълна в арабския свят. Това, което възникна с идея за мирен протест, с искане за политически реформи, скоро се превърна във въоръжена борба.
С течение на времето опозицията срещу управлението на Асад стана по-организирана. Появиха се различни бунтовнически групи. Някои от тях бяха светски, други религиозни. Но всички оспорваха властта на правителството. Затова президентът, подкрепен от сирийските военни, се опита да смаже въстанието чрез жестоки репресии.
Оттогава войната се превърна в сложен прокси конфликт, в който по различни начини се намесват външни сили. Русия и Иран останаха твърди поддръжници на режима на Асад. Те осигуряват военната, финансова и дипломатическа подкрепа за президента.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/MOHAMMED AL RIFAI
Същевременно Съединените щати и коалиция от западни сили не спират да подкрепят различните опозиционни групи.
Сегашната офанзива в Алепо е стратегическо връщане на територия, която беше част от крепостта на опозицията в първите години на войната. Но инициативата идва в момент, когато международното внимание е разпокъсано между няколко критични точки. Но напрежението в региона се покачва. Етническите разделения, идеологическите различия и интересите на външни участници обаче са нещо повече от опустошително насилие.
Концепцията за "сблъсък на цивилизациите", популяризирана от политолога Самюел Хънтингтън, предполага, че развитието на съвременните конфликти се определя все по-малко от идеологически различия и най-вече от културни и цивилизационни сблъсъци.
Случващото се в Сирия пасва идеално на този модел.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/BILAL AL HAMMOUD
Според концепцията - културните идентичности, религиозните принадлежности и историческите наслагвания играят централна роля при оформяне на съвременните конфликти. В Сирия това са конкуренцията между мюсюлманите сунити и шиити, както и разделението между ислямистки и светски групи.
Сирийското правителство, подкрепяно от Иран и Хизбула, представлява коалиция с шиитско мнозинство, докато голяма част от опозицията, включително групи като Hayat Tahrir al-Sham, се придържат към сунитския ислям.
Това сектантско разделение усложнява мирните усилия, защото не е просто политическа борба, а кървава битка за културно и религиозно господство в региона.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/MOHAMMED AL RIFAI
Но освен сектантските конфликти, глобалните сили превърнаха Сирия в бойно поле за големите геополитически игри. Военната одкрепа на Русия гарантира на Асад, регионално влияние. Което контрастира рязко с подкрепата на САЩ за коалицията от различни опозиционни групи, част от които са екстремистки.
Това глобално съперничество гарантира дълъг живот на конфликта. И възпрепятства провеждането на преговори за прекратяване на огъня или намиране на дълготрайни решения.
Защото приоритетите на чуждите сили нямат нищо общо с нуждите и желанията на сирийския народ. Което убива каквато и да било надежда за мир.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/BILAL AL HAMMOUD
Цената за това е огромна. Над 500 000 души са загинали, докато милиони са разселени - в Сирия или в съседни държави. А градове като Алепо са опустошени, след години на бомбардировки. Човешкото страдание е истинското лице на войната. И това не е просто битка за територия или политическа власт, а трагедия с дълбоки културни, икономически и социални измерения.
Конфликтът продължава вече 13 години. Като всички участници в него само усложняват и без това фрагментирания характер на сирийското общество. Защото различните държавите, управници и фракции преследват единствено собствените си интереси. И отдавна не търсят единно решение на кризата.
Снимка: ЕПА/БГНЕС/BILAL AL HAMMOUD
Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
САЩ и Израел успяха да свалят президента Асад и неговото светско управление и да сложат най-издирвания терорист от Ал Кайда на власт-ето това е висша демокрация.Този заменил бойните дрехи с костюмче и вратовъзка и вече е герой,борец за демокрация,или както казва Байдън-може да е кучи син,ама си е наш кучи син.Асад отстъпи доброволно за да няма излишни жертви но какво очаква обикновените сирийци никой не знае-Турция иска парче от Сирия,Израел започна окупация,САЩ искат целия контрол.....Демократите в Америка зарязаха вътрешните проблеми и денонощно мислят,мислят,мислят как да свалят лошия Путин и да му разграбят държавата,ама все не става...Така е,като се зададе ретроградния Меркурий и нищо не се получава,или според любимия израз на българите"Е нема как да стане".......