Идеалисти | Криза на доверието

Париж не желае сключване на търговското споразумение между Европейския съюз и МЕРКОСУР - блокът, съставен от южноамерикански държави.

Някога доминираща в търговските преговори на ЕС, сега Франция се оказва изолирана от участие в решението, което обхваща 800 милиона души и 20% от световната икономика.

Най-силно разтревожени от възможно споразумение са френските фермери.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/OLIVIER HOSLET

Те се опасяват, че евентуалният наплив от евтини южноамерикански продукти ще подкопае местното европейско стопанство. А и повечето от тях твърдят, че сделката ще доведе до понижаване на екологичните и санитарни стандарти.

Френският президент Еманюел Макрон също настоява, че сделката трябва да включва по-строги гаранции по въпроси като обезлесяване и опазване на климата. Но точно тези искания водят до забавяне ратификацията на споразумението. То беше финализирано още през 2019-та, но все още очаква своя старт.

Въпреки закъснението, правителството на Макрон продължава да твърди, че пактът трябва да бъде предоговорен, за да включва по-стабилни екологични и селскостопански защити.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/CHRISTOPHE PETIT TESSON

Обаче повечето държави-членки, начело с Урсула фон дер Лайен, смятат, че сделката е жизненоважна за икономическото бъдеще на Блока. Особено след пандемията и войната в Украйна. Те са убедени, че ЕС трябва да разшири глобалните си търговски мрежи.

Защо ни е важно?

Търговското споразумение между ЕС и МЕРКОСУР е огромен икономически шанс за Южна Америка и Европа. По план сделката ще обхване 1/5 от световната икономика и може да премахне митата върху 90% от стоките, търгувани между двата региона.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/CHRISTOPHE PETIT TESSON

Решението дава много възможности, с потенциал за растеж в ключови отрасли като автомобилостроенето, химикалите и машините. Въпреки това силното влияние на френското лоби в дебата за необходимостта от споразумението все още не може да бъде преодоляно.

Защото не става въпрос единсвено за екологичните и икономически опасения на френските фермери. Просто Париж се притеснява от изравняване на условията с останалите европейски фермери. Които работят при по-строги екологични разпоредби.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/CHRISTOPHE PETIT TESSON

Тази криза на доверието подчертава покачващото се напрежение в рамките на ЕС, относно търговската политика на Блока. Някои държави-членки дават приоритет на икономическия растеж и достъпа до световния пазар. Други, като Франция, все повече се концентрират върху защитата на местните индустрии и опасенията за околната среда.

При подобни обстоятелства, способността на ЕС да балансира между тези противоречиви интереси се оказва от решаващо значение за бъдещото на Европа. Казусът разкрива дълбоките пукнатини в общоевропейските политики. И проражда съмнения около способността на Блока да действа колективно.