Голямото хакване на европейската демокрация

Илон Мъск стана най-богатия човек в света, като се противопостави на утвърдени индустрии чрез революционни компании като PayPal, Tesla и SpaceX.

Сега използва подобна стратегия, за да разклати европейската политика.

Милиардерът се възползва от влиянието на алгоритмите в своята социална медийна платформа X и подкрепя крайнодесни партии. Като "Алтернатива за Германия" (известна като AfD) и британската "Реформаторска партия", които също предизвикват статуквото.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/KEVIN LAMARQUE

Скандалните му прояви, като поздрава с изпънатата ръка, по време на инагурацията на Тръмп, привличат значително внимание и възмущение. В събота, два дни преди годишнината от освобождаването на концлагера "Аушвиц", Мъск заяви на митинг на AfD, че Германия е "твърде фокусирана върху вината си от миналото".

Но има по-дълбока причина, поради която естеблишмънтът е разтревожен: провокативните му усилия са насочени срещу система, която вече е в криза. Традиционните европейски партии, които някога представляваха огромни избирателни групи, вече не се ползват с доверието и подкрепата на масите.

Очила на избити затворници в Аушвиц Източник: WIKIPEDIA/By Bundesarchiv, Bild

Още преди Мъск да изрази подкрепата си за AfD, тя успя да се утвърди като втората най-популярна политическа група в Германия.

Социалдемократите, най-старата партия в страната, която рутинно печели над 40% от гласовете, в момента отбелязва исторически нисък резултат. Християндемократите пак са фаворити за победа, но се очаква да спечелят с по-малко от една трета от гласовете.

А одобрението на британската Лейбъристка партия, която се върна на власт през юни, е спаднало до 20%.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/ALLISON DINNER

И в двете страни избирателите са разочаровани от години на икономически застой, влошаващи се обществени услуги, нарастваща имиграция и цялостното усещане, че децата им ще живеят по-зле от тях. Хората смятат, че управляващите им не са успели да се справят с проблемите. И по-важно - независимо за кого от традиционните партии гласуват, нещата няма да се променят.

Защо ни е важно?

Мъск използва съществуващите европейки партийни системи, за да демонстрира техните пропуски и неуспехи. И така насочва гнева на избирателите. Той на практика щурмува познатия ни демократичен процес и показва къде са уязвимите му места.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/HANNIBAL HANSCHKE

Въпросът е дали всъщност ние, европейците, знаем как да запълним тези пропуски, или ще оставим една сериозна грешка да се разпространи, подобно на компютърен вирус, в цялата ни политическа система?

Мъск и Тръмп многократно доказаха, че гледат на Европа като на закостенял стар континент, чиято морална арогантност е в пълен разрез с реалните икономически показатели.

След финансовата криза от 2008-ма икономиката на САЩ е удвоена, докато тази на Европейския съюз е нараснала с по-малко от 20 процента. Застаряващото население и намаляващата раждаемост означават, че населението на Европа ще достигне връх през следващата година. Което създава почти невъзможна дилема за политиците.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/CHIP SOMODEVILLA

Те ще трябва да се преборят за гласоподаватели, които са все по-враждебно настроени към имиграцията. И то точно в момент, когато техните страни се нуждаят от повече работници.

Политическата история на Европа се превръща в разказ за упадъка - обществените услуги са под силен натиск, а инфраструктурата и индустриите, които се конкурират с динамичните чуждестранни компании, се разпадат.

Европейските правителства, които от десетилетия твърдят, че работят за обикновените хора, всъщност не изпълняват своите обещания.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/ALLISON DINNER

Традиционните партии се затрудняват да предложат мащабни идеи в отговор на проблемите. И избирателите вече смятат, че трансформиращи промени са изключени като възможност, защото правителствата не откликват на техните въжделения.

Така усещането сред европейците, че така или иначе не могат да променят нищо, постепенно ги "премества" надясно. Не без помощта на разрушителната сила на спорни личности като Мъск и Тръмп, които са въплъщение на властта, която гражданите вече не вярват, че някога ще притежават наново.

Снимка: ЕПА/БГНЕС/SHAWN THEW