Геополитическият свят далеч не е плосък. Местоположенията имат огромна роля в световните стратегически търкания. Като някои райони са много по-важни от други. Причините са различни, но борбата за контрол е безмилостна и поддържа непрекъснато напрежение между големите геополитически играчи.
Докато малките са предимно потърпевши...
Източник: WIKIMEDIA/By The White House
Въведение
Тайванският проток е едно от най-напрегнатите геополитически пространства в съвременния свят. Разположен между Китай и остров Тайван, той е символ на дългогодишен политически спор и арена, където може да избухне въоръжен конфликт между най-големите световни сили — Съединените щати и Китайската народна република.
Заради Република Тайван, не заради протока.
Макар досега конфликтът да е избягван чрез стратегия на взаимно възпиране, все по-честите кризи и засилената военна активност около Китайско Тайпе показват, че този баланс става все по-крехък.
Източник: WIKIMEDIA/By KOKUYO
Исторически контекст
Историята на Тайванския проток е неразривно свързана с еволюцията на геополитическите спорове в Източна Азия.
В началото регионът е под влиянието на династията Цин. След Първата китайско-японска война Япония поема властта - до Втората световна война, когато се отказва от териториалните си претенции.
Източник: WIKIMEDIA/By The White House
Последвалата Гражданска война в Китай задълбочава разделенията в региона, като победените от Мао Дзъдун националисти се изтеглят в Тайван. На острова се местят около 2 милиона души – главно войска, но и много интелктуалци и бизнесмени.
Същественият детайл в случая е, че генерал Чан Кайшъ взема с хората си и голяма част от златния резерв на Китай. С негова помощ, докато комунистите установяват Китайската народна република на континента, националистите успяват да закрепят Република Тайван на острова.
Протокът се превръща в символична и практическа граница между двете идеологически и политически системи - всяка със свое виждане за регионалното бъдеще.
Източник: WIKIMEDIA
В продължение на десетилетия Пекин последователно поддържа позицията, че протокът, заедно с Тайван, е неделима част от териториалната цялост на Китай. Такава е политиката за "Единен Китай". Междувременно Тайван постепенно развива стабилна демократична система, която поставя под съмнение тази интерпретация.
През годините Китай и САЩ прилагат политика на възпиране, за да овладеят риска в този стратегически морски коридор. Но през 2022-ра ситуацията достигна нова степен на интензивност, по време на т.нар. "Четвърта криза в Тайванския проток".
Тогава напрежението рязко ескалира, след като председателят на Камарата на представителите на САЩ, Нанси Пелоси, се появи в Тайпе. Пекин моментално отвърна с поредица от мащабни военни маневри. Което подчертава потенциала на протока да роди мащабен международен конфликт.
Източник: WIKIMEDIA/By Chien Chih-Hung of Taiwan Presidential Office
Стратегическо значение
Пекин гледа на Тайван като задължителна предпоставка за реализиране на "Китайската мечта" и възстановяване на националната слава.
От своята страна Съединените щати и техните съюзници са наясно, че падането на Тайван под китайски контрол би променило стратегическия баланс в целия Индо-Тихоокеански регион. Затова запазването на статута не е само политически казус. Става дума за глобалната сигурност. И това се обуславя от следните фактори.
Източник: WIKIMEDIA/By Ministry of Foreign Affairs, Republic of China
Първи фактор. Разположен в центъра на първата островна верига, протокът представлява "тясно гърло" в Западния Тихи океан. Той свързва Източнокитайско и Южнокитайско море. И е основен маршрут за плавателни съдове, движещи се между Североизточна Азия и останалия свят.
Протокът граничи с ключовите икономически зони на Китай.
Затова, в китайското стратегическо мислене, Тайван е "кръстопът" и "възел". Съответно - загубата на контрол върху тези води и попадането им във "враждебни ръце" е заплаха за икономическия просперитет. И най-вече за националната сигурност.
Източник: WIKIMEDIA/By NASA
Втори фактор. Във военно отношение Тайванският проток е ключов за китайския флот. Без контрол над Тайван, морските владения на Китай са разпокъсани. Защото Жълтото, Източното и Южнокитайско море са разделени.
Китайските стратези са убедени, че обединението би позволило безпроблемна координация на китайския флот в Северно, Източно и Южно море.
Тайванският проток се явява естествен и решаващ буфер. Той предпазва крайбрежния център на Китай от външни заплахи. Територията е част от морска отбранителна дъга, заедно с островите Хайнан и Джоушан.
Източник: WIKIMEDIA/By Office Of Naval Intelligence
Трети фактор. Стратегията на САЩ за "превенция" отдавна се базира на балансирано военно присъствие в Източна Азия. Освен това американците следват и своите икономически интереси, като продават на Тайван скъпо съвременно оръжие. И поддържат на острова контингент от 30 000 човека, подкрепени с много военна техника.
Това превръща тайванския проток в прекалено тясна ивица вода, която дели Китай от една солидна военноморска база.
Въпреки това, видимото засилване на китайското военно присъствие след 2022-ра, осветляват възможностите на Пекин да оспори притежанието на острова и регионалното влияние на Вашингтон.
Източник: WIKIMEDIA/By Global Aviation Travels Photography
Интензифицирането на военни учения, ракетни изпитания и медийните усилията за обединение сигнализират, че крехкото равновесие, поддържано през десетилетия, сега е по-уязвимо от всякога.
Четвърти фактор. В известна степен за Китайската народна република, Република Тайван е еквивалентът на Крим за Русия. Технически Китай може да превземе Тайван, образно казано, в рамките на един ден. Но това би струвало много пари. И почти сигурна война със САЩ. Без да споменаваме потенциалните икономически санкции.
Което е далеч по-неизгодно от онова, кето се случва на "търговския фронт" между Китай и Тайван.
С течение на времето, практичните китайци са превърнали протока и острова в много изгоден бизнес. И за двете страни. Китай поддържа на своя територия и около 5000 тайвански бизнеса, над 300 000 работници. Това са преки тайвански инвестиции за над 200 милиарда долара.
Без бомбастични мита и никому ненужни търговски войни.
Източник: WIKIMEDIA/By Greg Nash
Стокобменът, който естествено се осъществава през протока, е за стотици милиарди долари на годишна база. И в двете посоки. Така за Китай е по-изгодно не да "анексира" Тайван, било доброволно или насила, а да изкрава пари от острова, респективно протока.
Стига да се спазва категоричното условие на Пекин, че Тайван съществува фактически, но юридически не бива да бъде припознат от света.
Заключение
Докато Пекин продължава да гледа на Тайван като на необходима предпоставка за реализиране на "Китайската мечта" и възстановяване на националната слава, за Вашингтон и неговите съюзници запазването на статуквото е от първостепенно значение.
Източник: WIKIMEDIA/By U.S. Navy photo
В този контекст, Тайванският проток се превръща в пресечна точка на две конкурентни глобални визии – тази на съвременния комунизъм, с онази на капитализма, какъвто го познаваме в момента.
Според едната - силата и хегемонията трябва да диктуват бъдещето на региона. В противовес - другата приема, че международният ред трябва да се основава на правила. Поне по времето на 46-ия президент.
Така че - балансът между сдържане и провокация засега остава критичен.
Източник: WIKIMEDIA/By The White House
Добави коментар