Писма от Щатите 2: Истина или филм

В съзнанието на всички ни е отпечатан идеалът за живота в Съединените американски щати – държава на безкрайните възможности, преживявания и сбъднати мечти.

Хора от всички краища на света са в своеобразен контакт с американската култура всеки ден – книги, сериали, филми, предавания, снимки. Поговорете си с познат, който е пътувал в САЩ – най-вероятно ще чуете: "Беше като филм!".

PIXABAY Thomas Steinmetz

Редно е да се запитаме: наистина ли животът в Америка е като филм? След два скромни, но наситени с преживявания месеца като студент тук, считам, че отговорът е изненадващ.

Категоризирането на преживяване като "филм" се използва, за да се опише момент, който е толкова емоционално зареден, че се доближава повече до фиктивен сюжет, отколкото до реалност.

PIXABAY Noel

В киното всеки детайл е спектакъл и цели да предизвика удивление у зрителя. Съответно, когато истинският живот започне да върви в тази посока, мозъкът ни прави логическата връзка между реалност и въображение и размива границата между двете.

Възможно ли е, като българин, виждал тези улици само на екран, най-накрая да ги съзерцавам със собствените си очи?

PIXABAY Pexels

Може би отговорът, който се очаква, е отричане на клишетата и апелиране към осъзнаване на реалността. Но моята истина е друга.

Това определено е реалност, която съществува точно така, както е представена във филмите. Дали обикновеният човек в големия американски град е актьор в сюжета или просто един от зрителите, които наблюдават спектакъла отстрани, е съвсем различна тема.

PIXABAY Pexels

Преди броени дни се завърнах в Ню Йорк с новооткрити приятели от университета. Познайте какво казах на моите родители, когато попитаха как е минало: "Беше като филм!".

И това е самата истина.

WIKIPEDIA Jet Lowe

Малко са местата, на които съм бил, които те завличат по подобен начин. Запознанства с произволни хора по улиците, събития по всяко време от денонощието, партита в иконични квартали, които досега бях виждал само на големия екран.

И макар да имам мимолетен достъп до този адреналин, в мен остава чувството, че дори да се намирам в сърцето на това общество, го гледам през стъклен екран. 

PIXABAY Thomas Steinmetz

Защото съм един от хората, които пречат по улиците на пресичащите да стигнат до работа. Хотелът ми струваше заплатата за цялото лято. Постановките на Бродуей, които гледах, са изиграни от момчета на моя възраст, докато аз седя изгубен в публиката.

Но някак си, дори и да не произлизам от този свят, целият хаос ме кара да се чувствам на място.

Така, потънал в цялата несигурност на сюжета в моя житейски филм, едно нещо започва да се оформя в съзнанието ми – мястото ми не е на зрител. А дали ще успея да имам важна роля във фабулата на големия град, оставям да реши най-добрият сценарист – съдбата.

PIXABAY CANVA