Вечното дерби между Левски и ЦСКА винаги е било нещо повече от футбол. То е двубой, който разделя приятели, обединява поколения и оставя белези по душата. Но след последния сблъсък на „Васил Левски“ остава горчив вкус — не защото имаше победител или губещ, а защото липсваше истински победен дух.
Къде са българите – и какво значи това днес
В стартовия състав на ЦСКА имаше едва двама българи. Това е факт, който не може да се подмине, но проблемът не е в паспортите. Проблемът е, че в двата отбора рядко виждаме хора, които горят за значението на този мач.
БГНЕС Боян Топчийски
Някога българите в тези състави не просто играеха – те живееха дербито. Но не защото бяха местни, а защото имаха характер. Днес има чужденци, които се хвърлят с повече хъс от „нашите“, и „наши“, които просто отбиват номера. Националността не прави бореца – характерът го прави.
И все пак, фактът, че българските играчи стават все по-малко, е симптом. Симптом на отслабена школа, на липса на идентичност, на пропусната приемственост. Някога ЦСКА и Левски бяха гръбнакът на националния отбор. От тях излязоха Пенев, Стоичков, Балъков, Лечков, Младенов – хора, които направиха България име във футбола. Днес такива лидери просто няма.
Антифутбол и страх от загуба
Феновете очакват битка, зрелище, нещо, което да ги разтърси. Но ЦСКА предложи антифутбол – нарушения, бавене, димки, и поне три спирания на играта. Тактика, насочена към това „да не загубим“, а не „да спечелим“. Това може да донесе точка, но не и уважение.
Левски изглеждаше по-организиран, но без зъб. Слаба полузащита, без ритъм и без риск. Митков и капитанът Марин Петков не намериха играта си, а Мустафа Сангаре и Евертон Бала показаха повече енергия и воля – все едно те осъзнаваха какво значи да се хвърлиш за честта на отбора. Това не е въпрос на националност, а на манталитет.
БГНЕС Боян Топчийски
Историите, които ни направиха велики
Някога дербито беше сцена на легенди.
1968 г. – Гунди и компания унищожават ЦСКА със 7:2. Аспарухов, Котков – това не бяха просто имена, а символи на стил и гордост.
После идва 7:1 – ново унижение за „армейците“.
ЦСКА имаше своите нощи на слава – 5:0 с Христо Стоичков, когато червените превърнаха „Васил Левски“ в арена на величие. Това бяха мачове, в които се раждаха герои, не оправдания.
И не само у дома – европейските подвизи на ЦСКА също са впечатляващи: победа срещу Ливърпул през 1982 г. на ¼-финалите на КЕШ, елиминиране на Реал Сосиедад, успехи срещу Нотингам Форест и Аякс. Това са мачове, в които българският отбор доказва, че може да се изправи срещу най-големите в Европа.
Левски също има блестящи европейски моменти – победа срещу Аякс през 1975 г., успех срещу Спортинг Лисабон и силни резултати срещу германски клубове като Байер Леверкузен. Тези мачове показват, че „сините“ също могат да се изправят и да победят елитни европейски отбори.
И кой може да забрави „кървавия гол“ на Георги Иванов – Гонзо? С разбита вежда и с плам в очите той донесе титлата на Левски. Това е духът, който липсва днес – онази луда решителност, че ще спечелиш, дори ако трябва да оставиш кръвта си на тревата.
От върха към забравата
БГНЕС Боян Топчийски
Днес и двата гранда се борят не за титлата, а за утеха – за второто или третото място. Лудогорец доминира, а старите гиганти изглеждат смалени. Когато двата най-големи клуба не са на върха, цялото първенство губи смисъл.
Къде е духът на дербито?
Димът, песните, напрежението – всичко това е там. Но не и футболът. Няма го пламъка, няма го глада за надмощие, няма го усещането, че този мач е въпрос на чест.
БГНЕС Боян Топчийски
Дербито не е просто дата в календара. То е легенда, традиция, памет. Място, където се пише история.
И когато там липсва страст, липсва български дух и липсва характер – остава само сянка от това, което беше.
Левски и ЦСКА създадоха най-големите ни футболни истории – от Гунди до Гонзо, от Стоичков до Любо Пенев.
Но днес изглежда, че и двата отбора са забравили защо съществуват.
Докато не си върнат глада, докато не излязат да се докажат не като наемници, а като мъже с достойнство, дербито ще остане живо само по име.
А истинското дерби никога не е било в резултата. То е в честта.
И докато не си я върнем – вечното дерби ще бъде всичко друго, но не и вечно.
БГНЕС Боян Топчийски
Добави коментар