През последните месеци Албания предприе поредица от стъпки, които изглеждат едновременно дръзки и странно театрални.
Правителството забрани TikTok, позовавайки се на необходимостта да защити младите албанци от "злонамерени влияния в социалните мрежи". След това направи още една крачка и назначи изкуствен интелект — чатбот — като символичен министър в кабинета за борба с корупцията.
А сега, за да завърши картината на съвременен политически парадокс, един от най-популярните комици в Албания, известен с остроумните си имитации на дългогодишния премиер Еди Рама, се кандидатира за кмет на Тирана.
Албанските лидери отдавна градят политиките си около една върховна цел — присъединяването към Европейския съюз.
Тази цел, която определя албанската политика още от падането на комунизма в началото на 90-те години, е икономически и управленски въпрос, но също въпрос на принадлежност и идентичност.
Процесът е мъчително бавен.
ЕПА/БГНЕС Malton Dibra
Преговорите за членство в ЕС многократно са замразявани, въпреки известен напредък по някои реформи. Всичко е заради притесненията относно корупция, слаби институции и доминацията на една-единствена политическа фигура – премиерът Рама, който е на власт от 2013 г.
На този фон последните действия на правителството изглеждат като смесица от отчаяние и опити за нови решения.
Забраната на TikTok сее обяснява с нуждата да се защитят младите хора от фалшиви новини и външно влияние, но всъщност показва желанието на властта да има контрол над това, което се говори публично.
ЕПА/БГНЕС Malton Dibra
Борбата с дезинформацията и контролът върху онлайн платформите са важни теми за ЕС. В Албания обаче подобни мерки се разглеждат като прекалени и напомнят повече за авторитарното ѝ минало, отколкото за стремеж към демокрация.
Назначаването на чатбот с изкуствен интелект за борба с корупцията е друг опит да се "ребрандира" управлението в дигиталната епоха. Докато Албания от години се бори със системна корупция и заема едно от най-ниските места в индекса на Transparency International.
ЕПА/БГНЕС Mads Claus Rasmussen
Символичната употреба на изкуствен интелект изпраща послание: Албания е иновативна, модерна и не се страхува да експериментира с технологии, за да реши дълбоки проблеми. Но подобни движения са фанфарни PR-трикове около сериозните политически предизвикателства, защото очевидно не са заместител на институционални реформи.
И тогава на сцената се появява комикът! Флорян Бинай.
На 40 той е известна фигура на албанската телевизия — водещ на шоуто "Портокали" и разследващ журналист в собственото предаване "Пирании". Женен е от 20 години и има три деца.
Неговата кандидатура за кмет на Тирана е нещо наистина ново в политическия живот на Албания — форма на народен бунт, използващ хумор вместо оръжие. В държави, където доверието в институциите е ниско, сатирата често се превръща в език на съпротивата.
Но възходът на Бинай е в унисон с мащабна европейска тенденция — артисти и външни за системата лица да канализират общественото недоволство от традиционната политика. Италия имаше Бепе Грило, Украйна избра Володимир Зеленски.
А албанската версия на това явление представя едно общество, уморено от традиционните политици, където смехът служи едновременно като протест и начин за оцеляване.
Моментът е особено важен за европейските амбиции на Албания, защото засяга самата политическа култура. Брюксел оценява кандидатите не само по институционални и икономически показатели, но и по устойчивостта на демократичните им ценности — прозрачност, плурализъм, гражданско участие.
В този смисъл възходът на сатиричния кандидат Флорян Бинай е симптом на дисфункция, но и признак на жизненост. И показва, че албанците не са станали безнадеждни циници и все още участват в политиката, макар и чрез хумор.
Но подчертава също колко крехка е станала демократичната легитимност на страната след години на централизация и замираща медийна свобода.
ЕПА/БГНЕС Malton Dibra
Съществува, разбира се, рискът цялото шоу да засенчи истинската политика. Защото ако символичните жестове започнат да заменят реалните промени, Албания ще се отдалечи още повече от стандартите, очаквани от ЕС.
Брюксел ще търси доказателства за независима съдебна система, реална борба с корупцията и истински политически плурализъм – не дигитален театър и забавен популизъм.
Въпреки това би било грешка този "нестандартен завой" да се разглежда само като цирк. В регион, известен с аполитичност и националистическа реторика, хуморът като форма на обществен ангажимент може да се окаже едно от най-здравословните развития от години.
В крайна сметка пътят на Албания към Европа не зависи от това дали ще забрани конкретни приложения или ще избере комика Бинай за кмет, а от това дали ще успее да превърне своята нетрадиционна креативност в истинско демократично обновление.
Добави коментар